Именно тази втора негова симфония по-късно ще бъде публикувана като ЧЕТВЪРТА СИМФОНИЯ. Шуман завършва оркестрацията й на 4 октомври 1841, премиерата  на 6 декември отново е с оркестъра на Лайпцигския Гевандхаус под палката на Фердинанд Давид. За да привлече по-голям интерес към концерта, Ференц Лист, най-популярният на времето клавирен виртуоз, предлага да изпълни един дует с Клара, също вече прочута пианистка. Но публиката остава резервирана, не възприема необичайната форма на творбата, в която традиционните четири части са сляти в единен, непрекъснато течащ  музикален поток. Издателят отказва да я публикува, предпочитайки да популяризира първата му симфония и Шуман я изоставя за около 10 години. В това време създава следващите си две симфонии и едва в началото на 50-те години, когато е музикален директор на оркестъра в Дюселдорф, решава да ревизира и изцяло преоркестрира  ранната ре-минорна симфония. Новата й версия е изпълнена под диригентството на автора с голям успех на Долнорейнския музикален фестивал на 15 май 1853 и скоро е издадена вече като Четвърта Шуманова симфония. Макар, че оригиналният вариант е бил предпочитан от музиканти като Брамс (който съдейства за публикуването й през 1891), новата редакция се е утвърдила в съвременния репертоар и е най-често изпълняваната симфония на Шуман.

Ярка еманация на романтичния дух на композитора, Четвърта симфония е една от най-новаторските трактовки на жанра в немския симфонизъм от първата половина на 19 век. Идеята за следване на частите без пауза, в единно цяло, сякаш предвещава бъдещото разчупване на симфоничния цикъл в творчеството на композиторите през по-късните десетилетия, както и появата на новия жанр на симфоничната поема. Обединени от общи, но непрестанно трансформиращи се теми, отделните части носят ясно обособена образна индивидуалност и протичат в единна, консеквентна градация – от сдържано елегичната интродукция към неспокойното движение на началното сонатно алегро, през меланхоличната поетика на Романса, последван от напористо енергично Скерцо до стремителния динамичен финал.