Симфония №1 "Пролетна" в си бемол мажор, оп.38

Своята ПЪРВА СИМФОНИЯ, „ПРОЛЕТНА“, Шуман пише в най-щастливия период от живота си. След дългогодишна борба със своя учител Фридрих Вик, бащата на Клара, най-после през септември 1840 той се оженва за нея. И обзет от огромен творчески подем създава по това време повече от 100 песни. Но Клара иска да го насърчи да пише симфонична музика, както отбелязва в дневника си: „най-добре би било да композира за оркестър; въображението му не може да намери достатъчно пространство на пианото… Всичките му композиции са оркестрови по усещане… Моето най-голямо желание е той да композира за оркестър – това е неговата област! Дано успея да го доведа до нея!“

Шуман скицира симфонията за четири дни през януари 1841, завършва оркестрацията ѝ до 20 февруари и на 31 март е премиерното изпълнение в Лайпциг от Гевандхаус оркестър  под палката на Менделсон. Названието „Пролетна“ е инспирирано от стихотворението на Адолф Бьотгер „Пролетна поема“ („Frühlingspoem“). Първоначално композиторът смятал да постави поетичен епиграф и заглавия на всяка част – „Начало на пролетта“, „Вечер“, „Весели забави“ и „Разцвет на пролетта“, но при отпечатването на партитурата се отказва от словесни пояснения. Само в писмо до диригента Вилхелм Тауберт пише: „Бихте ли вдъхнали малко от копнежа по пролетта на вашия оркестър, докато свири? Това беше най-важното в съзнанието ми, когато пишех симфонията. Бих искал първото влизане на тромпета да звучи сякаш идва от високо, като призив за събуждане. По-нататък във въведението бих искал музиката да внуши, че светът става зелен и може би пеперуда витае във въздуха, а след това в Allegro да покаже как всичко, свързано с пролетта, оживява… Тези идеи, обаче, ми дойдоха наум чак след като завърших творбата“.

Какво търсиш днес?