Романсите и баладите на РОБЕРТ ШУМАН са ориентирани към професионални състави заради достатъчно сложната си хармония, линия и изразност. Самият композитор ги обяснява двузначно. В Neue Zeitschrift für Musik той акцентира на сложността им: „Техническото изпълнение е много трудно…“. А в дневника си на 28 март 1849 коментира, че в хорово общество в Дрезден не е имал трудности с изпълнението. От трета страна, в писмо до издателя си съобщава: „Наскоро опитахме баладите за хор и клубът сякаш им се наслаждаваше. Звучат странно и са много лесни за пеене“.

В писмо до Франц Брендел, редактор на Neue Zeitschrift für Musik, Шуман подчертава:

„… разказвайки чрез музиката за болките и радостите, които осмислят времето, чувствам, че това ми е дадено повече отколкото на други. И съм доволен колко силно моята музика се корени в настоящето и търси нещо съвсем различно от обикновената еуфория и приятното забавление“ /…/ „Хорът в музиката изразява чувствата на масите […] Тъй като масата, ако иска да се утвърди, трябва да остави настрана индивидуалните интереси, тя се нуждае от по-прости, общи средства, за да бъде ефективна.“

Шуман се обръща към жанра, след като заема поста диригент на Хоровото общество в Дрезден от 1847 г., и му се налага да намира подходящ репертоар. Романсите и баладите, въпреки високата идея на композитора и сложния музикален език, отстъпват място в концертната практика на подобни опуси на Менделсон и Брамс. Въпреки това неговото майсторство да улови дълбочината на високохудожествения текст и да я отрази в музиката максимално достоверно е видимо във всеки негов вокален опус.