Концертът за виолончело и оркестър в ла минор оп. 129 е написан само за две седмици – между 10 и 24 октомври 1850 г. По това време Шуман е диригент на Симфоничния оркестър в Дюселдорф. Излива композицията си с екстатично  вдъхновение, но  след това започва да обмисля нови и нови детайли, да редактира партитурата (прави го и в последните дни преди опита си за самоубийство – хвърля се във водите на Рейн). В писмо до издателите  на Breitkopf & Härtel, които отпечатват творбата (след  като е отхвърлена от двама други издатели), отбелязва: „Концертът за виолончело е доволно весела творба”.

В оригиналната партитура този опус е обозначен като Konzertstück  (концертна пиеса) – така Шуман изявява намеренията си да излезе извън канона на жанра. Той създава своеобразна поема в три части без прекъсване, за солиращ инструмент и оркестър – вълнуваща и красива, мечтателна и страстна. „Върховна изразителност”  е категоричното указанието на композитора за изпълнението на втората част на концерта – „сърцето” на творението. Но пътя до него е през пластовете на разнородни емоции, душевни движения, които експонира първата част. Пунктираният ритъм на финала изразява волеви устрем, но и едновременно с това носи усещането за безпокойство. Репликите на виолончелото – прелитащи мисли-пасажи  намират просветление в кодата. (Ще отбележим отново неконвенционалността на Шуман – каденцата на солиста е в партньорство с оркестъра,  не е традиционната солова виртуозна импровизация!).

Премиерата на творбата е четири години след смъртта на композитора – на 23 април 1860 г. в Лайпциг със солист Лудвиг Еберт и Придворната капела на Олденбург, дирижирана от концертмайстора Карл Францен. Еберт го изпълнява отново след два месеца, но със съпровод на пиано,  по повод честването на 50 годишнината на композитора. През 1963 г. Шостакович преоркестрира концерта, обогатявайки тембровите багри в оркестъра – добавя арфа, медни духови и ударни инструменти,  а неколцина от известните виолончелисти (Косман, Попер, Навара, Казалс, Пятигорски и др.) са оставили свои каденци за финала.