Четири последни песни за сопран и оркестър

Създателят на едни от най-грандиозните симфонични партитури в края на ХІХ и началото на ХХ век РИХАРД ЩРАУС в късните си години се насочва към по-камерни мащаби и рафинирана звучност, с възможности за солистично концертно изявяване на отделния инструмент или глас.

ЧЕТИРИ ПОСЛЕДНИ ПЕСНИ за сопран и оркестър са последните страници, написани през 1948, когато композиторът вече е на 84 годишна възраст. Той не доживява да чуе тяхната премиера в Лондон на 22 май 1950, в изпълнение на прочутото норвежко сопрано Кирстен Флагщад (1895 – 1962), със съпровод на Кралския филхармоничен оркестър под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер.

Щраус е привлечен от стиховете на известния ранноромантичен поет Йозеф фон Айхендорф и най-напред на 6 май 1948 създава песента по неговата поема Im Abendrot. По това време се запознава и с поезията на съвременния немски писател Херман Хесе и веднага пише музика към три от неговите поеми – Frühling (на 20 юли), Beim Schlafengehen (4 август) и September (20 септември). След смъртта му неговият приятел Ернст Рот, главен редактор на издателството Boosey & Hawkes, обединява четирите песни, като ги подрежда в последователността, която се е утвърдила днес в изпълнителската практика и дава наименованието на цикъла „Четири последни песни”.

В съдържанието на стиховете присъства идеята за смъртта и в тяхната музикална интерпретация се долавя предусещането на композитора за неговия собствен близък край, който той очаква с мъдро спокойствие. Тези песни, своеобразното сбогуване на Щраус със света, носят сякаш и скрито посвещение – на съпругата му, прочутото сопрано Паулина де Ана, на баща му Франц Щраус (с важната роля, която отрежда на валдхорната), прозвучават и реминисценции от собствената му музика – тема от симфоничната поема „Смърт и просветление” в края на песента „По залез”.

Предстоящи събития



Минали събития



Какво търсиш днес?