В Берлин, в театъра на Макс Райнхард, РИХАРД ЩРАУС присъства на те­атралното представяне на „Саломе“ на Оскар Уайлд с Гертруд Айзолдт в главната роля. След спектакъла ком­позиторът среща своя приятел и вио­лончелист Хайнрих Грюнфелд, който веднага му подхвърля: „Щраус, ето Ви сюжет за опера“. Идеята допада на Щраус и той изразява готовността си да започне веднага. Операта е едно­актна и е завършена за две години ­ 1903-­1905.

Премиерата в Дрезденския придворен оперен театър през 1905 не е съпрово­ дена с „поражение“, но с прогноза, че интересът към нея ще бъде кратък и епизодичен. Вилхелм ІІ пък изразява загриженост: „Жал ми е, че Щраус написа тази „Саломе“ – казва на интенданта си, – иначе казано Щраус ми харесва, но с нея само ще си навреди“. В Бреславл операта печели неочакван успех, а в Ню Йорк „моралистите“ и пуристите я сва­лят от сцена. В крайна сметка, благода­рение на „Саломе“, Щраус се замогва и построява вилата си в Гармиш Партен­кирхен.

На премиерата в Австрия, в оперния театър на град Грац, присъстват Арнолд Шьонберг, Джакомо Пучини, Албан Берг и Густав Малер.

Драматичното действие в операта, на­речена точно от Ромен Ролан „чудови­щен шедьовър“, се развива в двореца на Ирод Антипа по време на управлението му в Юдея. Саломе, доведената дъщеря на Ирод, е възхитена от красотата на Йоан Кръстител и изгаря от похот към него. След като Йоан отблъсква страст­та й, тя се амбицира да му отмъсти. Саломе започва да ласкае Ирод и играе „Танца на седемте воала“, в замяна на което иска главата на Йоан на поднос. Финалната сцена, в центъра на която е монологът на Саломе с отрязаната гла­ва на Йоан, е със спорно въздействие. Музиковедът Джоузеф Керман призна­ ва музикално­техническото майстор­ство на Щраус, но нарича сцената „ба­нална“ като емоционално въздействие. Норман Дел Мар – биограф на Рихард Щраус и диригент на музиката му, оп­ределя операта като „ужасен истери­чен триумф, който оставя отблъскващ привкус“. Другаде финалната сцена се определя като „психопатична любовна смърт, надхвърляща драматичните по­следици на думите“.

След екзекуцията Саломе, държейки отрязаната глава на Йоан, пее екстатич­но във висок регистър: „Ах! Не искаше да ме целунеш, Йоан. Сега ще го целу­на!“. В този близо 20 ­минутен монолог се разкрива маниакалната личност на Саломе, смяната на настроенията й от изразена нежност, преминавайки през похот, гняв, озлобление, и достигай­ки до лудост. Свидетели на сцената са Ирод, Иродиада и екзекутори­те. Ирод, след целувката в устните на мъртвата глава на Йоан, възкликва: „Тя е чудовище!“. Сцената се съпътства с природна символика: луната премина­ ва зад облак, което Ирод приема за из­ пратено от Бога затъмнение. Той заповядва на войниците да загасят факлите и в тъмнина заплаква с думите: „Нещо ужасно се случи!“. Саломе пее последно­ то си признание, че е целунала устните на мъртвия Йоан. Тогава Луната излиза иззад облака, за да освети случващото се. Ирод, ужасен от гледката, заповядва на войниците да убият Саломе. Всичко това е изразено със силна динамика в оркестъра.

Въпреки че жанрът е опера, в „Саломе“ хор няма. Изпълнителите са сведени до 15 солисти и оркестър.