Едноактната опера „Електра“, напи­сана през 1908, три години след „Саломе“, създава нови перспективи за музикалния език; катализира новатор­ските идеи на Арнолд Шонберг и Албан Берг; избягва структурните стереоти­пи в музикалния театър, създава нови жанрове. Именно в „Електра“ Рихард Щраус използва специфичния тембър на вагнеровата туба. Запознанството с трагедията на австрийския поет и дра­матург Хуго фон Хофманстал става в Берлин през 1906. Наличието на страс­ти, динамика и ярки характери е отново предизвикателство за композитора.

Житейската драма на Електра е пре­дизвикана от интриги и убийство в семейството, в следствие на което гне­ вът и жаждата за отмъщение обсебват поведението й. Обратно на нея, сестра й Хризотемида избира смирението и благородството. Арията „Ich kann nicht sitzen” звучи в сцената, в която Електра очаква връщането на брат си Орест, който да отмъсти на майка й Клитемне­стра за смъртта на баща й Агамемнон. Но Хризотемида я убеждава, че Орест няма да се върне от Микена, с което Електра не се съгласява.