Всеки, който има късмета да присъства на някой от годишните балове на Виенската филхармония в Златната зала  в „Музикферайн” е чувал импозантните тържествени „Фанфари” (Wiener Philharmoniker Fanfare) от Рихард Щраус. Тази кратка пиеса е написана от големия немски майстор на операта и симфоничната поема през 1924 г. за  ансамбъл от 22 духачи (6 тромпета, 8 валдхорни, 6 тромбона, 2 туби) и двама тимпаниста. Премиерата е на 4 март същата година на първия бал на Виенската филхармония, проведен за набиране на средства за пенсионния фонд на музикантите. От тогава „Фанфарите” откриват всеки бал, докато пристигат почетните гости. Той се провежда ежегодно по време на виенския карнавал с изключение на две прекъсвания: между 1932-1948 г. и през 1991 г. (заради войната в Персийския залив). На всеки бал е поканен „почетен диригент” на оркестъра – като се започне от Рихард Щраус, списъкът продължава с имената на най-големите световни диригенти като Вилхелм Фуртвенглер, Карл Бьом, Ленард Бърнстейн, Херберт Блостед, Клаудио Абадо, Карлос Клайбър, Пиер Булез, Зубин Мета, Сейджи Озава, Дьорд Солти, Лорин Маазел, Рикардо Мути, Джон Елиът Гардинър, Марис Янсонс, Саймън Ратъл и много други.

Рихард Щраус е емоционално силно свързан с Виена. Дълги години си сътрудничи с Виенската филхармония, която свири неговата музика неизменно от 1882 г. През 1913 г. пише „Festliches Präludium”, оп. 61 за орган и оркестър за откриването на Концертхаус – Виена. Бил е главен диригент на Виенската опера (1919-1924), на нейната сцена са премиерите на оперите му „Ариадна на Наксос”  (с втората си редакция от 1916 г.) и „Жената без сянка” (1918). За да защити семейството си от нацистите, Щраус прекарва част от военните години в австрийската столица. Във Виена неофициално се чества и неговият 80-годишен юбилей.