„Дон Жуан“ - симфонична поема оп.20

Немският композитор Рихард Щраус (1864-1949) e само на 24 години, когато създава симфоничната поема „Дон Жуан” (1888). Вече е диригент в Придворния театър във Ваймар, лудо влюбен в певицата Паулинe Мария де Ана, която по-късно ще стане негова съпруга. И чудно ли е, че герой на първата от осемте великолепни Щраусови симфонични поеми, е Дон Жуан, неуморимият прелъстител, отдаден на насладите на любовта? Композиторът добре познава гениалното творение на Моцарт „Дон Жуан”, дирижира няколко представления в Мюнхенската придворна опера, но импулсът на неговото вдъхновение е литературен – едноименната незавършена драматична поема на Николаус Ленау, публикувана след смъртта му през 1851 г. Само за четири месеца Щраус завършва партитурата. И първоначално отпечатва в концертните програми три откъса от монолозите на Дон Жуан по Ленау, но впоследствие се отказва от тази идея, опасявайки се слушателят да не слее музикалните си асоциации с литературните. „За мен поетичната програма не е нищо друго освен творчески повод за създаване на изразителна форма и за музикалното развитие на моите усещания, а не просто музикално описание на събития. Това би противоречало на духа на музиката” – пояснява композиторът. В трактовката на Щраус „Дон Жуан” е поема на любовната жар и блаженство, на страстния копнеж и ненаситното въжделение. Образът на дръзкия съблазнител, който се наслаждава на живота в цялата му пълнота, още в началото на произведението ни завладява с гениалната лайттема! Оркестърът с поразително пиршество от цветове, от неочаквани темброви комбинации, разгръща драматургичната фабула с висок градус на емоционалния тонус. Темите се сменят една след друга – може да дочуем и любовни дуети, след които Дон Жуан се втурва към следващото завоевание… Всъщност в симфоничната поема на Щраус няма да открием имената на дамите, те са персонифицирани с чувствените сола на цигулката, с въздишките на флейтата, с кантилената на обоя. (Композиторът веднъж иронично заявява по повод произволните тълкувания на лиричните образи в творбата: „Изобразих една от жертвите на Дон Жуан толкова нагледно, че всеки може да я познае по ярките рижи коси”.) Как завършва историята за Дон Жуан на Ленау-Щраус? В кодата на симфоничната поема чувственото опиянение угасва, а монологът на покорителя на женските сърца гласи: „Прекрасен беше вихърът, който ме влечеше, но той се разпръсна и настана тишина. Мъртви са сега желанията и надеждите, огънят на душата изгасна. Горивото се изчерпа, огнището е студено и тъмно”… Премиерата на творбата е във Ваймар на 11 ноември 1889 г. под диригентството на автора. Посвещението на партитурата е на композитора Лудвиг Тюйле – „На моя скъп приятел”. Рихард Щраус с гордост пише на своя баща:  „Дон Жуан” премина образцово и предизвика нечувана за Ваймар буря от аплодисменти”.

Какво търсиш днес?