Симфоничната поема „Дон Кихот“ – „Фантастични вариации върху тема за рицарския характер“ (ориг. заглавие на немски: „Phantastische variationen über ein thema ritterlichen charakters“) за виолончело, виола и оркестър, оп. 35, е сред най-ярките и популярни творби на Рихард Щраус. Работи върху нея в продължение на 14 месеца и споделя, че идеята му е хрумнала през октомври 1896, а партитурата е завършена сутринта на 29 декември 1897. По време на създаването на творбата композиторът болезнено преживява психическия делириум на майка си, той добре познава и разбира лудостта като заболяване и по удивителен начин музикално я изобразява. С голямо въображение и професионално майсторство Рихард Щраус изгражда формата като тема с 10 вариации, описващи най-вече приключенията на Дон Кихот, които прозвучават след въведението, и завършва с финал (епилог).

В симфоничната поема има много теми. Три от тях се отнасят до Дон Кихот, който е погълнат от рицарска литература, докато фантазията не размътва разума му. Образът на идалгото е представен от виолончелото, което има водеща солираща роля в произведението (подобно на концерт за виолончело и оркестър). Първата тема на слугата Санчо Панса е в унисон от бас кларинет и тенорова туба, а втората– от виола, която се превъплъщава в героя. Темата на Дулсинея във въображението на Дон Кихот е въведена в обой и т.н. В партитурата всеки дял от творбата е озаглавен и сюжетът може да бъде проследен в изключителната образност на музиката, постигната чрез използването на различни инструментални съчетания и технически похвати при звукоизвличането:

Въведение: Дон Кихот губи разсъдъка си, след като чете романи за рицари, и решава да стане странстващ рицар.

Тема на Дон Кихот – Дон Кихот, рицарят с тъжния поглед (Дон Кихот се запознава с Дулсинея).

Тема на Санчо Панса.

Вариация I: Приключение с вятърни мелници.

Вариация II: Победоносната борба срещу армията на великия император Алифанфарон.

Вариация III: Диалог между рицаря и оръженосеца.

Вариация IV: Нещастно приключение с процесия от поклонници.

Вариация V: Бдението на рицаря.

Вариация VI: Срещата с Дулсинея.

Вариация VII: Пътуване във въздуха.

Вариация VIII: Нещастното пътешествие с омагьосаната лодка.

Вариация IX: Битката с магьосниците.

Вариация X: Дуел с рицаря на ярката луна.

Финал (епилог): Отново идва на себе си – Смъртта на дон Кихот.

Първото изпълнение на „Дон Кихот“ е през март 1898 от Кьолнския симфоничен оркестър „Гюрзених“ с диригент Франц Вюлнер и Фридрих Грюцмахер – соло виолончело.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова