А на 12 април 1945 завършва партитурата на МЕТАМОРФОЗИ за 23 солиращи струнни инструмента – 10 цигулки, 5 виоли, 5 виолончели и 3 контрабаса. Пиесата се ражда в сложна ситуация. Поради влошеното си здраве през 1944 Щраус трябвало да посети швейцарски лечебен център близо до Цюрих, но нацисткото правителство не му разрешава да пътува. Тогава Паул Захер, създателят на Базелския камерен оркестър и Collegium Musicum – Цюрих му изпраща поръчка да напише творба за неговия оркестър и покана за премиерата. По това време композиторът работи върху Адажио за 11 струнни и само за около месец превръща септета в „Метаморфози”. Премиерата е била на 25 януари 1946, в изпълнение на Цюрихския Collegium Musicum под палката на Захер, а генералната репетиция дирижирал самият Щраус.

Съзрявала в последните месеци на войната, творбата носи силно трагично внушение. Щраус изгражда триделната структура (бавен – по-бърз – бавен дял) с разгръщане на непрестанно преплитащи се в сложната контрапунктична фактура пет основни мелодични елемента, носещи алюзия за болезнени преживявания. Въвежда и цитат от Траурния марш из Трета симфония „Eroica” на Бетовен, като в края поставя и ремарка «In Memoriam!». Самият Щраус никога не е коментирал значението на „Метаморфози” и изглежда, че заглавието не се отнася до музикалната тъкан, тъй като темите не претърпяват метаморфоза, не се променят, а са по-скоро в непрекъснато симфонично развитие. Смята се, че Щраус е създал творбата като една елегия за Германия. Няколко дни след завършването на „Метаморфози” той пише в дневника си: „Най-ужасният период от човешката история е към края си, дванадесетгодишното царуване на зверствата, невежеството и антикултурата под властта на най-големите престъпници, по време на което 2000-годишната културна еволюция на Германия бе погубена”. Съществуват и тълкувания на заглавието като философско осмисляне на Щраус на войната, на човешката природа, под влияние на новия прочит по това време на стихове на Гьоте из поемата „Посвещение”, върху които той е скицирал хорова творба. А самата дума метаморфоза е била използвана от Гьоте в късните му години по отношение на етапи в собственото му развитие в дълъг период от време в стремежа към все по-възвишено мислене.