Алпийска симфония оп.64

Прочутият немски композитор и диригент РИХАРД ЩРАУС завършва своето последно голямо симфонично произведение – „Алпийска симфония”, оп. 64 на 8 февруари 1915. В навечерието на премиерата с Дрезденската придворна капела, която дирижира в Берлин на 28 октомври същата година, той шеговито съобщава на пресата: „Имах желание да композирам музика толкова просто, естествено, както кравата дава мляко”. И наистина, първите ѝ слушатели, са поразени от новата симфония на Майстора, която се излива сякаш на един дъх. Всичко в нея е грандиозно: огромният оркестър, времетраенето (близо час) и замисълът – да ги поведе в едно живописно въображаемо изкачване към алпийския връх и слизане към равнината. Но подобна идея възниква у Щраус още около 1900 по повод трагичната съдба на швейцарския художник Карл Щауфер-Берн, страстен планинар и алпинист. В тотален психически срив, той се самоубива заедно със своята любима. Когато Щраус прочита биографичната книга за художника, която връща паметта за приятеля, пише до родителите си: „Дълбоко в мен се заражда нова симфонична поема, която ще започне с изгрева на слънцето в Швейцария. Засега е само идея за любовната трагедия на артиста”. Работното заглавие на тази поема е „Трагедията на художника”, а музиката, която нахвърля, метафорично въплъщава трудното изкачване на планината. През 1902 композиторът разширява концепцията до симфония в четири части, но изоставя временно работата си. Зает е с композирането на три от най-известните си опери: „Саломе”, „Електра” и „Кавалерът на розата”. Едва през 1910 подновява своите идеи и заедно с тях, след разтърсващата смърт на Густав Малер, мисли за ново заглавие. В дневника си записва: „Смъртта на този амбициозен, идеалистичен, енергичен артист е тежка загуба. Малер, евреинът можеше да постигне въздигането на християнството... Аз ще нарека моята Алпийска симфония „Антихристът”, тъй като тя представлява: морално пречистване чрез собствените сили, освобождение чрез работа, богослужение на вечната великолепна природа”. Заглавието „Антихрист” ни препраща към едноименното съчинение на Фридрих Ницше от 1888 (любимият философ на композитора), в което той размишлява за всички морални християнски ценности, за да издигне виталността, връзката с природното начало, с вечното възвръщане на Дионис - антипод на Христос, с волята за живот, в която ще се роди новият човек. Този нов проект на Щраус визира произведението в две части – „Антихристът, Алпийска симфония”, но не е осъществен и около 1913 той окончателно избистря идеята за своята симфония. Философският ѝ подтекст е напълно размит в съвсем различен обрат: прекрасната гледка към величествения връх Цугшпиц, която творецът съзерцава от прозореца на вилата си в Гармиш, инспирира една звуково-натуралистична сюжетна история. Тя изобразява тръгването към върха на планината от сумрака на нощта, посрещането на изгрева, серия от пейзажи-впечатления и преживявания, които съпътстват покоряването на върха и бавното, изпълнено с перипетии спускане надолу. Програмните заглавия на отделните епизоди – 22 на брой – подробно осветляват цялото вълнуващо пътешествие. Щраус е ненадминат майстор в звукоизображението, изобретателността му по отношение на оркестровите багри няма граници. Използва огромен оркестър с подсилени духови и ударни инструменти, даже и театрални машини за вятър и гръм, както и малък духов ансамбъл зад сцената. А формата на тази едночастна симфония по удивителен начин вплита скритата драматургия на класическия сонатно-симфоничен четиричастен цикъл, рамкиран от бавното встъпление и бавната кода на Нощта. Партитурата на „Алпийска симфония” е посветена на граф Николаус фон Зеебах и Кралския оркестър в Дрезден. Композиторът ни е завещал и свой запис на симфонията от 1936 със Симфоничния оркестър на Мюнхенското радио. текст - Янина Богданова