В началото на 40-те години на ХIХ век по време на революционния подем в Германия Рихард Вагнер започва работа по „Танхойзер“. С изключение на една (Die Meistersinger von Nurnberg (Нюрнбергските майстори-певци) музикалните му драми почиват на легедарни сюжети. Така сюжетът на „Тайхойзер“ е компилиран на основата на три средновековни легенди, в които героите-певци са реални исторически фигури: първата легенда е за рицаря-минезингер Танхойзер, намиращ се под влиянието на богинята Венера и чувствените й наслади; втората легенда е за състезанието на певците във Вартбург, където герой се оказва друг минезингер Хенрих фон Офтердинген; и третата легенда е за Света Елисавета, чиято съдба композиторът преплита с тази на Танхойзер. Вагнер създава операта от юли 1843  до 13 април 1845. Премиерата е на 19 октомври 1945 в Дрезден. Впоследствие за парижката постановка през 1861 разширява една от сцените.

Веднага след завършването на операта през 1845 на Вагнер му хрумва идеята да създаде неин комедиен вариант, което той прави в Нюрнбергските майстори-певци в продължение на 22 години и приключва през 1867.

Тема в „Танхойзер“ е вечното противоборство в човешкото сърце между духовното и светското, сакралното и чувственото, отговорността и насладата, свещеното и профанното, небесното и земното. Конфликтът е олицетворен в два женски персонажа Венера и Елизабет, борещи се за Танхойзер. Героините са съпроводени от свити: около Венера са нимфи и вакханки, около Елизабет са пилигрими и рицари-християни. Главният герой, неудовлетворен от оргиастичното си пребиваване в покоите на Венера, търси и намира истинската любов, целомъдрие, чистота, преданост и разбиране. Действието, което се развива през ХIII век в областта Тюрингия, е следното: уморен от вакханалиите на Венера, Танхойзер я напуска, за да търси „чистата“ любов и я намира в лицето на Елизабет. По време на състезание по пеене с други рицари Танхойзер запява химна на Венера, рицарите за потресени. Елизабет се намесва в защита на Танхойзер, трогнат от този факт, ландграфът пощадява живота му. Танхойзер решава за пореден път да отиде на поклонение в Рим и да получи прошка от папата. Но последният е категоричен, че „по-скоро жезълът му ще разцъфне, отколкото Танхойзер да получи опрощение“. В очакване на любимия Елизабет умира от скръб. Танхойзер се завръща по време на траурната процесия и, съкрушен от обстоятелствата, умира до нея. Изкуплението е налице, а жезълът на папата разцъфва.

Контрастът между двата свята е предаден чрез сложната структура на увертюрата, състояща се от триетапна форма със завършена сонатна форма в централната част. Крайните хорални части символизират духовното начало и Елизабет. Двете основни теми в първия дял са хора на пилигримите и „темата на разкаянието“ на Танхойзер. След централната част с вакханалията на Венера третият дял възстановява хора на пилигримите, но в героичен модус, завършващ с химн-апотеоз.

Ференц Лист особено е ценял вагнеровата опера: той пише статия за „Танхойзер“, нарича увертюрата „симфонична поема по теми от операта“ и ѝ прави клавирна транскрипция.

След премиерата в Дрезден, отношението към операта е било противоречиво. От една страна, Едуард Ханслик, законодател на музикалните вкусове в средата на ХIХ век и противник на Вагнеровата музика, изненадващо променя мнението си: „Твърдо съм убеден, че това е най-доброто, което е постигнато в жанра на „голямата опера“ през последните 20 години… Рихард Вагнер, без съмнение е най-великият драматичен талант сред съвременните композитори“.

От друга страна, Вагнер е стоял именно на позицията, че творбата е неудачна. В края на живота си той нарича „Танхойзер“ „моята най-слаба опера“.

През 1861 парижката Гранд опера приема да осъществи френската премиера на „Танхойзер“. Вагнер, който е имал по-скоро негативни спомени за периода си на оскъдица в Париж (1839-1842) и стаена враждебност, след премиерата там само ги затвърждава. За парижката постановка композиторът добавя две пантомими, без които оперните спектакли са били немислими за младите представителите на Жокейския клуб. Практически те посещавали Гранд опера само заради младите балерини. В резултат на интрига и непристойно поведение на членовете на клуба, Вагнер оттегля следващите спектакли.

текст – Милена Божикова