„Нюрнбергските майстори певци“ е единствената вагнерова опера „в лек стил“. Тук за първи път великият създател на фантастични истории се скрива зад градските стени и от вълшебния свят на природата се пренася в света на бюргерските нрави, положили началото на трудовите отношения. Вагнер замисля създаването на комедийна опера още през 1845 година. Идеята му е подсказана от току-що завършената по онова време „Танхойзер“ – това трябвало да бъде своеобразен комедиен паралел със състезанието на певците във Вартбург. В центъра и на двете произведения – „Танхойзер“ и „Нюрнбергските майстори-певци“-  е певчески турнир, в който като награда за победителя се дава ръката на прекрасна девойка. Но ако в „Танхойзер“ за любовта на красавицата се борят рицари-минезингери, то в „Нюрнбергските майстори певци“ това са обикновени граждани-занаятчии, „майстори на пеенето“.

Сюжетът на „Майстерзингерите“  остава неизползван почти 16 години, през които Вагнер завършва и поставя на сцена „Рейнско злато“, „Валкюра“ и „Тристан и Изолда“. Едва през декември 1861 композиторът се обръща отново към него и започва работа върху операта, която е завършена през октомври 1867. Премиерата на творбата е на 21 юни 1868  в гостоприемния театър на Мюнхен.

„Нюрнбергските майстори певци“ е единствената от зрелите опери на Вагнер, написана върху историко-битов сюжет. Колоритните картини на средновековния град, неговият своеобразен живот и обичаи, тук заемат голямо място. Отношенията между действащите лица се разгръщат на широк, живописен народен фон. Хоровете поразяват с мощното си звучене и полифонично богатство. В тях е въплътена силата на народа, неговият оптимизъм и душевно здраве. Музиката на „Майстерзингерите“ е близка до немския фолклор:  такива са трите песни на Валтер, песента на Закс за ангела-обущар, песента на Давид и хорът на продавачите.

В неголямото симфонично встъпление са съпоставени две групи музикални теми: тържествени, величествени мелодии, свързани с образа на народния живот, и светлите, поривисти мотиви, които рисуват света на лиричните преживявания на Валтер и Ева. Вагнер очевидно е скромничел, наричайки своите музикални мисли, изложени във встъплението на операта просто Vorspiel (прелюдия) – това ги приравнява примерно до кратките, едностранчиви пиеси на Шопен. Самата първа тема  е темата на майстерзингерите, гилдията на певците от 16-и век, и нейния филиал в Нюрнберг. След тази тема, една след друга  следват главните теми на операта: темата на страстта, песента на наградата, темата на любовното признание, изкуството на братството, ироничната насмешка и други, получили характеристиките на лайт-мотиви при изграждането на операта. В хода на разработката на музикалния материал, Вагнер с необикновено майсторство съединява две, три, а веднъж дори и четири теми. При възвръщането на встъпителната тема настъпва грандиозна кулминация, и увертюрата непосредствено преминава в първо действие. Впоследствие Вагнер прави собствена преработка на увертюрата, която е предназначена за концертно изпълнение. Тук тя се превръща в завършено затворено произведение.

текст – Аделина Александрова