Фрагменти от операта „Тристан и Изолда“

Операта „Тристан и Изолда”, която Вагнер завършва в имението на Везен­донк през 1859, възниква основно под влияние на два фактора. От една стра­на, това е силното въздействие на фи­лософията на Артур Шопенхауер. От друга – необходимостта на компози­тора да възпее величието на любовта, предавайки личните си преживявания от „невъзможната” любов с Матилде Везендонк – 24-­годишната съпруга на виден търговец от Цюрих, в която ком­позиторът се влюбва, докато пребива­ва в имението им. Така Вагнер открива подходящата форма за идеята си в келт­ската средновековна легенда за Тристан и Изолда. Матилде Везендонк е вдъхновение за Вагнер и в други опуси. В „Нюрнберг­ските майстори-­певци”, която е автоби­ографична и ретроспективна, Матилде е прототип на Ева, а самият Вагнер – на рицаря Валтер. По стихове на М. Везендонк Вагнер създава Пет песни, две от които – „В жегата“ и „Блянове“ влизат като ески­зи в „Тристан и Изолда”. Първата от тях предава скръбта на Тристан и участва в оркестровото встъпление към трето действие. Във финала на съ­щото действие е Сцената на смъртта на Изолда. Изградена е музикално по любовния дует от второ действие.