Песенен цикъл "Песни по Матилде Везендонк", оркестрация на Густав Кун

През месец май 1848 Рихард Вагнер взема непосредствено участие в Дрезденското възстание и това рязко преобръща живота му. До този момент преуспяващ саксонски кралски капелмайстор, поставил 3 опери в Дрезден, сега музикантът е принуден да избяга в Швейцария, тъй като полицията го преследва и го заплашва затвор. Животът в изгнание върви трудно. Вагнер не иска да се обвързва с постоянна служба и се налага да се прехранва от случайни литературни заработки и отделни диригентски изяви. Нуждата го гони по петите, а личният му живот също не върви: съпругата му Мина Планер развива сърдечно заболяване и от старата любов отдавна не е останала и следа. Единствена подкрепа са приятелите от най-близкия му кръг, чиито средства композиторът  ползва най-безцеремонно. Сред тях е и семейство Везендонк.

С богатия търговец на коприна Ото Везендонк и неговата жена Матилде Вагнер се запознава в началото на 1852 в Цюрих. Знаейки притесненото финансово положение на Вагнер, Везендонк му предлага своето гостоприемство в имението си извън града, а след това му построява в близост и къща. Вагнер се премества в това „Убежище на Зеления хълм“ през май 1857 и така още повече го сближава с Матилде, която по онова време е майка на дъщеря и двама синове. Матилде Везендонк е изключително интересна натура. Надарена с рядка красота и обаяние, с чувствителна и поетична душа, тя пише стихове и проза, драми и музика и се прекланя пред гения на Вагнер. „Най-доброто, което знаех – спомня си впоследствие Матилде – го получих от Вагнер“. Той споделя с нея своите замисли, приобщава я към философията на Шопенхауер и симфониите на Бетовен, тя е и първият слушател на написаното от композитора, който по онова време работи над „Валкюра“ и „Зигфрид“ . Всяка вечер Вагнер изсвирва на Матилде написаното сутринта. Между двамата пламва любов, но Матилде разказва всичко на съпруга си и го уверява, че никога няма да изостави семейството и децата си. Тя става и вдъхновителка на най-оригиналната опера на Вагнер „Тристан и Изолда“: сякаш животът повтаря ситуацията на средновековната легенда за непреодолимата и неосъществена любов. Ревността на съпругата на Вагнер го заставя да напусне „Убежището на Зеления хълм“ и през месец август 1858 композиторът заминава за Венеция.

Любовта към Матилде Везендонк е увековечена в написаните през същия период пет песни по нейни стихове – единственото камерно-вокално съчинение на Вагнер в зрелите му години. „Никога не съм създавал нещо по-добро от тези песни, малко от моите произведения могат да издържат сравнението с тях“ – твърди композиторът. Последователността на написването на песните според един от немските биографи на Вагнер илюстрира много точно развитието на любовните чувства между двамата: на 30 ноември 1857 – „Ангелът“, четири дни по-късно – „Мечти“, на 17 декември – „Болка“, на 22 февруари 1858 – „Спри! “, 1 май – „В оранжерията“.

„Петте песни“ са типично Вагнерово произведение. Те се отличават с романтичен патос, приповдигната декламация на вокалната партия, наситеност на клавирния съпровод с изразителни сложни хармонии и течаща форма.  Цикълът е представен за първи път през 1862 в Майнц, в имението на издателя Скот, на когото две години по-рано Вагнер го продава за 1000 франка. Изпълнителка е сопраното Емили Генаст, а на пианото – Ханс фон Бюлов. В първото печатно издание не е посочено кой е автор на текстовете на песните; името на Матилде Везендонк е обявено едва след смъртта й през 1902 година.

Цикълът има няколко версии. Първоначално Вагнер написва песните за женски глас със съпровод на пиано, но прави оркестрова версия на „Мечти“, която се изпълнява с камерен оркестър като подарък за рождения ден на Матилде Везендонк  – 23 декември 1857 (вокалната партия е поверена на цигулка). Някои от песните се изпълняват и от мъже певци: например Лауриц Мелхиор, Франко Корели, Пласидо Доминго, Йонас Кауфман, Андреа Бочели, дори басът Паата Бурчуладзе. Има и такива, които се решават да изпълнят и целия цикъл (сред тях са Рене Коло и Стюърт Скелтън). Оркестрация на целия цикъл за голям оркестър прави Вагнеровият диригент  Феликс Мотл. През 1972 италианският композитор Виери Тозати пре-оркестрира песните, а през  1976 немският композитор Ханс Вернер Хенце прави камерна версия, в която всеки от изпълнителите свири отделна част, с доста необичаен запис на духови инструменти.

В днещно време песните се изпълняват в реда, в който са били публикувани за първи път през 1862 година: 1. Ангелът 2. Спри!  3. В оранжерията 4. Скърби 5. Мечти

Минали събития



Какво търсиш днес?