Единственото ярко, но рядко изпълнявано днес симфонично произведение на Вагнер, написано не за театралната, а за концертната зала, е увертюрата „Фауст” , която възниква през 1839 в Париж. Първоначално той има идея да напише програмна симфония по безсмъртното творение на Волфганг фон Гьоте, което го запленява още в младостта му (на 16 години увлечено чете „Фауст”, криейки книгата под учебниците си). Композиторът създава първата част, нахвърля ескизи за втората, но така и не завършва симфонията. Трансформира музикалния материал в концертна увертюра. Недоволен от конструкцията на формата, между 1843-44 основно я преработва. Премиерата се състои на 22 юли 1844 в Дрезден под негово диригентство. 15 години по-късно отново редактира партитурата вече с опита на зрелия оркестров майстор и тази окончателна последна версия е изпълнена в Цюрих на 23 януари 1855 пак под негово диригентство.
Увертюрата е изразителна тонова картина на неспокойната Фаустовска душа, устремена да научи тайните на вселената, да разкрие смисъла на живота. След бавно встъпление, две контрастни теми (предполагаемо свързани с образите на Фауст и Гретхен) се развиват в свободна сонатна форма и творбата завършва с просветляваща кода.
текст – Янина Богданова