"Зигфрид идилия", симфонична поема за камерен оркестър

Люцерн в Швейцария е важно място в живота на РИХАРД ВАГНЕР. Във вила „Трибшен“ на брега на езерото в подножието на Алпите, където композиторът живее между 1866 и 1872, се случват най-важните събития в пътя му. Тук се ражда второто му дете и тук през 1870 той се жени за Козима Лист-фон Бюлов. Тук той завършва „Нюрнбергските майстори-певци“, написва „Зигфрид-идилия“, която дарява за 33-я рожден ден на Козима. Тук се съхранява оригиналната партитура на „Пръстенът на нибелунгите“ и за първи път под собственото му име (а не под псевдоним) е публикувано есето му „Юдаизмът в музиката“. Във вила „Трибшен“, превърната в дом-музей на композитора, е съхранен и личният му парижки роял „Ерар“. Този период от живота на Вагнер е вероятно най-щастливият – след като загърбва трудностите от миналото и се отдава на творчество и семейно щастие. Тетралогията „Пръстенът на нибелунгите“ пресъздава древногерманските легенди за богове и герои. Операта „Зигфрид“ е третата част на тетралогията и с името на героя Вагнер кръщава единствения си син. Премиерата на „Зигфрид-идилия“ на 25 декември 1870 също е посветена на Козима.

Поемата „Зигфрид-идилия“ е написана за камерен оркестър. Основният материал е от финала на операта, а именно любовният дует на младия герой Зигфрид, отраснал в най-затънтените гори и събуден от вълшебния си сън, благодарение на Брунхилда. В музиката Вагнер стриктно се придържа към лайтмотивната си техника, насищайки фактурата с различни музикални знаци и символи: поемата започва с приспивна, чиято тема е любовната песен на Брунхилда, съпроводена от мотива на съня. Появява се темата на Зигфрид, предаваща душевната чистота на героя, съчетана с мотива на любовта. Във фактурата композиторът инкрустира мотиви-имитации на птичи песни, камбанен звън, горски рог, повтарят се приспивната песен и мотивът на съня. В самия финал нежната тема на Зигфрид модулира в темата на Брунхилда.

Какво търсиш днес?