Заключителен монолог от операта "Залезът на боговете"

„Залезът на боговете“ („Götterdämmerung“ ) е последната от четирите опери на Рихард Вагнер, образуващи тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Заглавието е превод на немски на старонорвежката фраза „Ragnarök“, която в скандинавската митология се отнася до предсказана война между различни същества и богове, която в крайна сметка води до опожаряване, потоп и обновяване на света. Както и при останалата част от „Пръстена“ обаче, разказът на Вагнер се отклонява значително от тези старонорвежки източници.

Либретото на операта, както и на целия цикъл, е написано от самия Вагнер в Цюрих, в периода 1848 – 1852 , а музиката е композирана в Мюнхен между 1871 и 1874 година. Премиерата на „Залезът на боговете“ се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото цялостно изпълнение на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“.

Първото действие на „Залезът на боговете“ трае повече от два часа и половина и самата опера се смята за една от най-трудните в света както за оркестъра, така и по отношение на солистите.

В „Залезът на боговете“ господства мрачен, трагичен колорит, преобладават образите на злото. Героите са лишени от своята воля и стават оръдия на тъмните сили. Голямо внимание е отделено на разкриването на вътрешната психологическа борба, характеристиките на героите се дават в остри стълкновения, важна роля играят ансамблите.

текст – Аделина Александрова

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?