Сцени из операта "Евгений Онегин"

Търсейки сюжет за опера, ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ се въодушевява от идеята на своята състудентка певицата Елизавета Лавровска, изказана през 1877, за поемата на Пушкин „Евгений Онегин”. Силният му респект към творбата го възпира: „Онегин е свята книга“ – казва той. Впоследствие сам преработва голяма част от текста, за друга – разчита на съдействието на Константин Шикловски. Операта пише паралелно с Четвъртата симфония и след Първия клавирен концерт (1874) и балета „Лебедово езеро” (1876). Но „Евгений Онегин” и Четвърта симфония са тези негови опуси, които му отварят вратите на големите музикални сцени и му донасят световна слава. Завършва ги с разлика от един месец – през януари и февруари 1878. Премиерата на операта е на 29 март 1879 в изпълнение на студенти от Московската консерватория под диригентството на Н. Рубинщайн.

В процеса на работа възниква странно съвпадение между сюжета на поемата и личния живот на композитора. Подобно на драмата в „Евгени Онегин“, настъпила след любовното писмо на Татяна до Онегин, на което последният сдържано любезно отказва, животът на Чайковски поднася идентична ситуация. През пролетта на същата 1877 година Чайковски получава любовни признания от студенката в консерваторията Антонина Милюкова, за която се предполага, че Чайковски дори не е имал реален спомен. В стила на Онегин той изпраща писмен отказ за емоционална взаимност. Последвалите още по-страсни обяснения в любов принуждават Чайковски на среща, след което той се жени много скоро и по-малко от месец след брака напуска семейните „окови“.

Минали събития



Какво търсиш днес?