Струнен секстет "Спомен от Флоренция" в ре минор, oп.70

Музиката на средиземноморските народи е любима тема за руските композитори: след увертюрите на Глинка по испански теми (1845) Римски-Корсаков пише „Испанско капричио” (1887), Бородин и Глазунов създават увертюри „alla Spagnola“ и на гръцки теми, а ПЬОТЪР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ е автор на Италианско капричио и на Струнен секстет „Спомен от Флоренция”. С него продължава традициите на камерното музициране както на колегите и предшествениците си, така и на собственото си творчество. След квартетите на Бородин и Глазунов, след трите си струнни квартета и клавирно трио, той създава още един много репертоарен днес опус.

През 1886 Сдружението за камерна музика в Санкт Петербург избира Чайковски за почетен член, в отговор на което той обещава да посвети творба на този случай и на инициаторите му. Четири години по-късно той изпълнява обещанието си със Струнния секстет „Спомен от Флоренция”.

Италия винаги е давала на Чайковски стимули за живот и творчество. След личната криза на композитора в края на 70-те години и проваления му брак с Антонина Милюкова, именно пътуването в Италия балансира емоционално му състояние. През 1890 той отново посещава Италия за няколко месеца, пребивава във Флоренция, където завършва в основни линии операта си „Дама пика” и осъществява намерението си да „възпее” Флоренция. Независимо че идеята за секстета се ражда в Италия и търси подражание на националните ѝ жанрове, Чайковски създава типично руска музика, изцяло в руслото на славянската чувствителност и изразителността на автора си. През ноември 1890 творбата се изпълнява на частно събиране, а след известни корекции се осъществява премиерата ѝ през декември 1892 в Санкт Петербург от състав, в който участва Леополд Ауер.

„Спомен от Форенция” се изпълнява в различни струнни формации – квартет, секстет, оркестър.

текст – Милена Божикова

Минали събития



Какво търсиш днес?