Симфония №5 в ми минор оп.64

ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ пише своята ПЕТА СИМФОНИЯ десет години след Четвъртата. През това време преживява много събития, загуби на близки хора, променя своите възгледи за живота, все по-често размишлява върху неразрешимите „вечни въпроси”, пише завещанието си, търси нравствени опори в религията. По това време го вълнува и образът на Хамлет, който ще отрази по-късно в прочутата си увертюра. И още преди да започне да композира симфонията, описва в дневника си на 15 април 1888 своеобразната програма на творбата като „пълно примирение пред съдбата, или, което е същото, пред неразгадаемото предопределение на провидението... Ропот, съмнения, жалби, упреци... Не трябва ли да се хвърля в обятията на вярата...” Същевременно полярно противоположни емоции му носи триумфалното първо турне из Европа като диригент. Завръщайки се, той създава Петата симфония за кратко време - между май и август 1888 и сам дирижира първото й изпълнение на 6 ноември същата година в Санкт Петербург. Симфонията е посрещната с различни отзиви, самият Чайковски първоначално не е харесвал и не е обичал това свое произведение, изпълнено с вътрешни противоречия. Цялостното развитие на творбата напомня Бетовеновата симфонична концепция „от мрак към светлина”, „от трагика към триумф”. Но повече от сто години вече диригенти и изследователи се опитват да намерят точното тълкуване, скрития смисъл на финала – триумф на човека над съдбата, или победа на съдбата?