Симфония "Манфред" в си минор, оп.58

Идеята за създаването на Симфония „Манфред” от ПЬОТЪР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ (1840-1893) е на композитора Милий Балакирев. Той му предлага сюжет, който първоначално замисля за Берлиоз, след гастрола му през 1868 в Русия. Но вече остарелият и болен френски творец не е разположен да композира.

Балакирев изпраща на Чайковски не само подробна литературна програма за бъдещата творба, но и указания за музикално-образното развитие, дори и тонален план на частите  – уверен, че Пьотър Илич ще напише шедьовър. Той обаче отговаря уклончиво. Минават две години, Балакирев отново найстойчиво го преследва с идеята си. По време на  своя престой в Швейцария композиторът препрочита драматичната поема на Байрон (тя е основа на музикалния замисъл, а сюжетът се развива на същото място в Алпите) и пише до поръчителя: „Не съм голям почитател на програмната музика. Чувствам се безкрайно свободен в сферата на чистата симфония.  Захващам се с „Манфред” неохотно и откровено казано само, защото Ви обещах”.  За няколко месеца – от края на април до 19 септември 1885 написва творбата. Започнал с усилие, я завършва с увлечение, но и безкрайна умора.

Премиерата е на 11 март 1886 в Москва под диригентството на Макс Ердмансдьорфер с оркестъра на Руското музикално общество. „Полууспех, но все пак овация” – отбелязва в дневника си Чайковски. В писмо до графиня Надежда фон Мек споделя: „Между близките ми приятели едни величаят „Манфред”, други са недоволни и казват, че тук не съм себе си. Мисля, че досега това е най-доброто ми симфонично съчинение, но по трудност, непрактичност и сложност е обречено на неуспех – на игнориране”. Пророчески се оказват думите на композитора – в сравнение с последните три симфонии, този опус на Майстора и днес много рядко се изпълнява.

Точното заглавие на композицията гласи: „Манфред. Симфония (Поема) в 4 картини по драматичната поема на Байрон, си минор, оп. 58. Посветена на М. А. Балакирев”. Пьотър Илич съставя своя програма към произведението и не използва „инструкциите” на Балакирев. В музиката, с таланта на голям симфоник, въплъщава драмата на героя – богоборчеството и неизцелимата горда самота, всепоглъщащото усещане за безсмислието на живота, който носи със знанията трагична печал. Замисъла на Балакирев за идея фикс ала „Фантастичната симфония” на Берлиоз (с образа на Манфред), композиторът развива с лайттемата на героя и нейните проекции, трансформации в епизодите от живота му, предадени в отделните части.

Ето и литературния сценарий на Чайковски:

I част – „Манфред блуждае в Алпийските планини. Измъчван от съдбовните въпроси на битието, изтерзан от парливата мъка на безнадеждността и спомена за престъпното минало, изпитва жестоки душевни мъки. Дълбоко проникнал в тайните на магията, сношил се с властващите адски сили, нищо на света не може да му донесе забрава, която той търси и  моли. Споменът за загиналата Астарта, някога страстно обичана от него,  гризе и гложди сърцето му, и безпределното отчаяние на Манфред няма нито граници, нито край”.

II  част – „Алпийската фея се появява пред Манфред в дъгата на пръските на водопада”.

III част – „Пасторал. Картина проста, бедна, на волния живот на планинските жители”.

IV част – „Подземните чертози на Ариман. Адска оргия. Появата на Манфред сред вакханалията. Извикването и появата на сянката на Астарта. Той е опростен. Смъртта на Манфред.”

текст – Янина Богданова

Предстоящи събития



Минали събития



[past_events_for_piece]

Какво търсиш днес?