Красивата поетично-елегична пиеса от Пьотър Илич Чайковски – „Размишление“ (в оригинал на руски език „Размышление“), е първата от цикъла от Три пиеси за цигулка и пиано „Спомен за скъпо място“ оп. 42, написан през 1878. През месец март същата година Чайковски заедно с по-малкия си брат Модест, както и с десетгодишния си глухоням ученик Коля Конради и близкия си приятел Йозеф Котек, е в швейцарския курортен град Кларенс, където композиторът работи върху своя Концерт за цигулка, а с Котек изпълняват произведения за цигулка и пиано от различни композитори. На 10 март Чайковски съобщава на своята благодетелка Надежда фон Мек, че на следващия ден ще започне да композира втората част Анданте на Концерта. Но, както по-късно споделя, изпълнявайки я на цигулка, не е удовлетворен и затова ще напише нова втора част – кратка Канцонета. А разгърнатото Анданте (Andante molto cantabile) ще бъде самостоятелна цигулкова пиеса, която ще бъде включена в отделен опус заедно с други две цигулкови пиеси. Това са единствените творби на Чайковски за този състав (освен аранжимента му за цигулка и пиано на Valse-Scherzo за цигулка и оркестър, оп. 34). Камерно-инструменталните му произведения включват още 4 струнни квартета, Трио за пиано, цигулка и виолончело, Струнен секстет „Спомен за Флоренция“, пиеси за пиано.

През месец май композиторът заминава на двуседмична почивка в имението Браилов, принадлежащо на Надежда фон Мек, където скицира „Литургията на св. Йоан Златоуст“ и завършва „Шест романса“ оп. 38. Работата му върху цикъла приключва на 31 май. Като първа част той включва в него „Размишление“ (създадена между 23 и 25 март 1878), преработвайки я за цигулка и пиано. Другите две части са „Скерцо“ и „Мелодия“. Озаглавява цикъла „Спомени за скъпо място“ с посвещение на Браилов в знак на благодарност към Надежда фон Мек.

Цикълът е публикуван през май 1879 като оп. 42 от издателя Петер Юргенсон с френския превод на заглавието „Souvenir d’un lieu cher“. През 1880 „Размишление“ е издадена отделно и оттогава е много популярна пиеса с френското си заглавие „Méditation“ („Медитация“). А „Скерцо“ и „Мелодия“ са отпечатани самостоятелно през 1884.

След смъртта на Чайковски през 1896 Юргенсон публикува цикъла в аранжимент за цигулка и оркестър на Александър Глазунов, който става репертоарен. Известни са варианти за цигулка и струнни от Нилс Торе Рьост и Александру Ласкае.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова