Романът в стихове на Александър Сергеевич Пушкин „Евгений Онегин“, публикуван на отделни глави между 1825 и 1837, вдъхновява Пьотър Илич Чайковски да създаде своя музикално-сценичен шедьовър. Лиричната камерна опера в 3 действия, 7 картини „Евгений Онегин“, оп. 24, се откроява с яркото представяне на героите, изградени с ясна образна характеристика и дълбока емоционалност. (Либретото е на Константин Шиловски. Премиерата е на 29 март 1879 в „Малий театър“ в Москва.)

През 70-те години на XIX век Чайковски пише балета „Лебедово езеро“, втора, трета и четвърта симфония, Концерт за пиано и оркестър № 1, „Меланхолична серенада“ за оркестър, „Вариации на тема рококо“ за виолончело и оркестър и др. И въпреки че през есента на 1877 композиторът изпада в тежка психическа криза, през 1877 – 1878 той работи усилено върху операта. Композиторът споделя, че в произведението ще има малко действие, но е влюбен в образа на Татяна, очарован е от стиховете на Пушкин и пише музика към тях, защото е неустоимо привлечен, желанието му е да изрази обикновените, най-съкровени чувства.

Тези чувства изграждат и прочутата предсмъртна ария на Ленски от пета картина, преди безсмисления му дуел с Онегин, в който Ленски пада убит. Той размишлява за любовта си към неговата годеница Олга и за младостта, която вече е безвъзвратно минало. Арията е изпълнена с дълбока тъга и същевременно с примирено предчувствие за смъртта.

Емоционално наситената и разгърната мелодична линия провокира създаването на инструментални транскрипции, които са се утвърдили като концертен репертоар. Сред тях най-известна е тази на Леополд Ауер за цигулка и пиано, изпълнявана от редица големи музиканти. Тя става основа на варианти за цигулка и симфоничен или струнен оркестър.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова