Пьотр Илич Чайковски създава своята увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ доста млад – едва 29 годишен. Идеята за написване на симфонично произведение по сюжета на „Ромео и Жулиета“ му подсказва неговият колега – композиторът Милий Балакирев. Чайковски много обича тази Шекспирова трагедия и затова охотно приема предложението. Над музиката на своята увертюра-фантазия той работи през есента на 1869. Участието на Балакирев в тази творба  не се ограничава единствено с даването на общата идея – в своите писма той съветва Пьотр Илич как да развива темите, какъв да бъде техният характер и дори – тоналностите, а Чайковски следва инструкциите доста стриктно. В подробна кореспонденция двамата обсъждат в детайли драматургията и структурата на „Ромео и Жулиета“.

Произведението има три редакции. Първата от тях е завършена през есента на 1869 и изпълнена без особен успех на 16 март 1870 в присъствието на приятеля на Чайковски – Николай Рубинщайн – и една студентка. След премиерата Чайковски пише: „ Вечеряхме след концерта. През цялата вечер никой не каза нито една дума за увертюрата, а аз така копнеех за признателност и доброта.“

Първоначалният неуспех на „Ромео и Жулиета“ подтиква  композитора да преработи своята творба. Вслушвайки се в  критиките на Балакирев, той прекрачва границите на академичното си обучение и пренаписва голяма част от музиката, като й придава формата, която познаваме днес. Втората версия е с дата 1870, а десет години по-късно – през 1880-а , „Ромео и Жулиета“ добива окончателния си вид, като заглавието вече е променено на „Увертюра-фантазия“. Творбата е завършена на 10 септември 1880-а, но премиерата й е чак на 1 май 1886-а в Тбилиси, Грузия  (по онова време част от Руската империя) под диригентството на Михаил Михайлович Иполитов-Иванов. Тази трета и последна версия е версията, която днес е в репертоара на повечето оркестри. По-ранните версии се изпълняват понякога като любопитни исторически факти.

„Ромео и Жулиета“ не е първото програмно симфонично произведение на Чайковски. Тази област от симфоничното творчество го увлича не по-малко, отколкото т.нар. „чиста музика“. Но композиторът не е съгласен с мнението на руския критик Герман Ларош, който твърди, че музиката не може да изобразява конкретни явления,  и че програмността пречи на нейното възприемане, тъй като стеснява кръга на въображението на слушателя. Не всички подобни съчинения на Чайковски имат такава щастлива съдба – например той остава много недоволен от своята увертюра „Буря“, както и от симфоничната фантазия „Фатум“. „Ромео и Жулиета“ обаче и до днес е любима на публиката по цял свят, а нейната основна „любовна тема“ е широко използвана в редица филми и телевизионни сериали.