В писмата на ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ до неговия брат Модест Чайковски от 1874 се съдържа информация за намерението на композитора да напише „концерт по украински теми“ и за бавния и труден процес на неговото създаване.
Концерт за пиано и оркестър №1 първоначално е посветен на Николай Рубинщайн – основател на Московската консерватория, неписан законодател на музикалния живот в Русия, пианист с авторитет, който открито признава, че не харесва произведението. За този факт, за критиките на приятелите му и за категоричното решение да не променя нищо в Концерта си, Чайковски разказва три години по-късно в писмо до Надежда фон Мек. Композиторът заличава името на Рубинщайн от титулната страница и го заменя първоначално с това на Сергей Танеев – негов ученик, а след като размисля – също го зачерква и вписва името на Ханс фон Бюлов – ученик на Ференц Лист. Последният става първия изпълнител на Концерта в Бостън на 25 октомври 1875 и активен негов популяризатор. Успехът сред публиката и критиката в САЩ е изненада дори за самия Чайковски. Едва след това през същата есен Концертът прозвучава и в Санкт Петербург с неудоволетворяващо автора изпълнение. Цезар Кюи и Херман Ларош пишат разгромяващи критики, които впоследствие се трансформират дори във възторжени, след като и позицията на Рубинщайн се променя. Така на 31 ноември 1875 Рубинщайн дирижира московската премиера на Концерта със солист младия тогава Сергей Танеев. А през 1879 Рубинщайн сам изпълнява клавирната партия и прави фурор в Париж.
На фона на изключителната популярност на творбата днес, забавен изглежда начинът, по който е била коментирана навремето. Оценките еволюират от „непретенциозен клавирен концерт” до начин „да видим звездите отново”. Изключение прави Ханс фон Бюлов, който от самото начало оценява идеите на Концерта с думите „оригинални”, „благородни”, „мощни”, „интересни”, „изобилни” и пр.
Концертът е виртуозен, ефектен, подчертано патетичен, изпълнен с романтично опиянение. Блестящата техника и изключително красивият и завладяващ тематизъм определят музиката и в трите му части.
Произведението има три редакции, направени като недооценка на новаторските идеи в него. Втората редак- ция е направена от самия композитор. Третата е след смъртта на Чайковски и се приписва на Александър Зилоти, считан за един от най-добрите му изпълнители в края на ХIХ век. Той прави купюри в третата част (нещо, с което Чайковски приживе не е бил съгласен) и заменя началните акорди с арпежи. Най-позната е последната редакция, но има изпълнения и записи и на композиторския оригинал.
Добил популярност, Концерт за пиано № 1 от Чайковски е звучал многократно при неговите гостувания в Америка, представен е и при откриването на „Карнеги хол“ в Ню Йорк на 9 май 1891. Изпълнен е в програмата на последния концерт, който той дирижира в Санкт Петербург на 16 октомври 1893 (заедно с премиерата на последната му Шеста симфония „Патетична“, оп. 74), девет дни преди неочакваната му смърт.
текст – Елисавета Вълчинова-Чендова