Концерт за пиано и оркестър №1 в си бемол минор, оп.23

В писмата на ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ до неговия брат Модест Чайковски от 1874 се съдържа информация за намерението на композитора да напише „концерт по украински теми“ и за бавния и труден процес на неговото създаване.

Концерт за пиано и оркестър №1 първоначално е посветен на Николай Рубинщайн – основател на Московска- та консерватория, неписан законодател на музикалния живот в Русия, пианист с авторитет, който открито признава, че не харесва произведението. За този факт, за критиките на приятелите му и за категоричното решение да не проме- ня нищо в Концерта си, Чайковски раз- казва три години по-късно в писмо до Надежда фон Мек. Композиторът зали- чава името на Рубинщайн от титулната страница и го заменя първоначално с това на Сергей Танеев – негов ученик, а след като размисля – също го зачерква и вписва името на Ханс фон Бюлов – ученик на Ференц Лист. Последният става първия изпълнител на Концерта в Бостън на 25 октомври 1875 и активен негов популяризатор. Успехът сред публиката и критиката в САЩ е изненада дори за самия Чайковски. Едва след това през същата есен Концертът прозвучава и в Санкт Петербург с неудоволетворя- ващо автора изпълнение. Цезар Кюи и Херман Ларош пишат разгромяващи критики, които впоследствие се транс- формират дори във възторжени, след като и позицията на Рубинщайн се променя. Така на 31 ноември 1875 Рубинщайн дирижира московската премиера на Концерта със солист младия тогава Сергей Танеев. А през 1879 Рубинщайн сам изпълнява клавирната партия и прави фурор в Париж.

На фона на изключителната популярност на творбата днес, забавен изглеж- да начинът, по който е била коментира- на навремето. Оценките еволюират от „непретенциозен клавирен концерт” до начин „да видим звездите отново”. Изключение прави Ханс фон Бюлов, който от самото начало оценява идеи- те на Концерта с думите „оригинални”, „благородни”, „мощни”, „интересни”, „изобилни” и пр.

Концертът е виртуозен, ефектен, подчертано патетичен, изпълнен с романтично опиянение. Блестящата техника и изключително красивият и завладяващ тематизъм определят музиката и в трите му части.

Произведението има три редакции, направени като недооценка на но- ваторските идеи в него. Втората редак- ция е направена от самия композитор. Третата е след смъртта на Чайковски и се приписва на Александър Зилоти, считан за един от най-добрите му из- пълнители в края на ХIХ век. Той пра- ви купюри в третата част (нещо, с което Чайковски приживе не е бил съгласен) и заменя началните акорди с арпежи. Най-позната е последната редакция, но има изпълнения и записи и на компо- зиторския оригинал.

С този Концерт, както и с Шестата си симфония, Чайковски се прощава с публиката на последния, дирижиран от него концерт, при откриването на Кар- неги хол в Ню Йорк. От 1958 Първият концерт е в задължителната програма на Международния конкурс „Чайковски“.

Какво търсиш днес?