"Франческа да Римини" - симфонична фантазия в ми минор, оп.32

За ПЬОТР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ седемдесетте години на ХІХ век са особено наситен творчески период. Тогава са създадени едни от най-популярните му творби – балетът „Лебедово езеро”, Втора, Трета и Четвърта симфонии, Първият клавирен концерт, виолончеловите Вариации „Рококо”, операта „Евгений Онегин” и още редица опуси, познати на най-широка аудитория.

На 5 ноември 1876 е завършена СИМФОНИЧНА ФАНТАЗИЯ „ФРАНЧЕСКА ДА РИМИНИ”, създадена по автентична история, описана в Дантевия „Ад”. Младата италианска благородничка Франческа да Полента била омъжена по волята на баща си за знатния гражданин на Римини Джанчото Малатеста, макар че той бил неприятен и уродлив човек, за да се затвърди мирът между двете враждуващи дотогава фамилии. Но между Франческа и брата на съпруга й, Паоло Малатеста, възниква силна любов и когато Джанчото ги заварва заедно, убива и двамата. Този сюжет се превръща в една от „вечните” теми в литературата и изкуството, вдъхновил създаването на театрални пиеси, опери (сред тях и операта „Франческа да Римини” на С. Рахма- нинов), картини, скулптури – дори „Целувката” на Роден първоначално е била наречена „Франческа да Римини”.

В автографа на партитурата Чайковски помества литературна програма с подробно съдържание на Пета песен от „Ад” на Данте за съдбата на двамата влюбени. Крайните раздели на симфоничната фантазия предават звукоизобразително зловещата картина на вихрите на ада и стенанията на грешниците, а в центъра на композицията е „разказът на Франческа”, чиято кантиленна мелодия в своето развитие достига до лиричната кулминация – епизода „четене на книгата” (четейки за рицаря Ланселот двамата разкриват чувствата си), последван от трагичната развръзка.

Какво търсиш днес?