Четвъртата клавирна пиеса Чайковски превръща в НОКТЮРНО ЗА ВИОЛОНЧЕЛО И ОРКЕСТЪР през февруари 1888 в Париж, специално за талантливия виолончелист Анатолий Брандуков. Всъщност преди това Вилхелм Фитценхаген (първият изпълнител на неговите прочути Вариации „Рококо”) е направил транскрипция на Ноктюрното за соло чело и пиано, върху която се базира оркестрацията. Първото изпълнение е било на частен концерт в дома на Мари дьо Бенардаки на 16 февруари 1888, с оркестъра на Едуард Колон и солист Анатолий Брандуков, под диригентството на автора. Пет дни по-късно, на 21 февруари творбата получава публичната си премиера на 16-ия от цикъла концерти в Театър Шатле в Париж и повторно прозвучава седмица по-късно на 17-ия от тези концерти. А в Москва версията за виолончело е представена на 6 ноември 1891 на концерт, организиран от известния пианист и диригент Александър Зилоти, отново в изпълнение на Анатолий Брандуков под палката на Чайковски.