Забележителна жива, изящна, изобразителна и завладяваща музика създава ПОЛ ДЮКА в Симфоничното скерцо „Чиракът-магьосник“ (1897). За него се пише в авторитетни издания, че е „по-известно от автора си“ или че е едва ли не „единствена пиеса“ в творчеството му. Това реално е пресилено, но пиесата без съмнение олицетворява музикалното перо на автора си. Пол Дюка е парижанин от елитно еврейско семейство. Майка му, музикант-любител, умира при раждането на третото дете в семейството, когато Дюка е само 5-годишен. Близките отношения с баща му и по-големия му брат му създават привързаност и му носят голяма скръб при тяхната смърт. Това определя профила на личния му и професионален път. Той се жени късно, на 50, изгражда поведение на честен и достоен човек, изключително критичен е към собственото си творчество, вследствие на което в края на живота си изгаря повечето си ръкописи. Завършва Парижката консерватория при Ернест Гиро, но неудачите при кандидатстването за Римската награда (каквито е имал и Eктор Берлиоз) го откъсват за известно време от композицията. Той започва да се занимава с музикална критика, но паралелно написва една увертюра и една симфония, които му носят известност. Точно в този период създава и „Чиракът-магьосник“. През годините добавя Соната за пиано, операта „Ариадна и Синята брада“ по Метерлинк, балета La Péri (1912), вариациите по Рамо, Симфония в До мажор. През 1924 написва сонет за глас и пиано Amours по поезията на Пиер дьо Ронсар от ХVI век. От 1928 води класа по композиция в Парижката консерватория и École Normale de Musique, където сред учениците му са Оливие Месиен, Морис Дюрюфле и Любомир Пипков.

„Чиракът-магьосник“ Дюка пише 100 години след и по едноименната балада на Йохан Волфганг фон Гьоте (Der Zauberlehrling), която, от своя страна, черпи сюжета от гръцкия сатирик от II век Лукиан (Самосатски). Поетичната реализация на програмата не отстъпва по майсторство на опусите на Лист и Р. Щраус. Историята е добре известна от мултипликационния филм „Фантазия“ (1940) на студиото „Уолт Дисни“, където в ролята на чирака е Мики Маус. Музиката на Дюка там се дирижира от Леополд Стоковски.

Чиракът-магьосник в отсъствието на господаря си намира решение на тежката си работа в носенето на вода от реката. Омагьосва метлата, която започва да пренася водата. Забравяйки командата за отмяна на действие на магията, къщата се наводнява, чиракът се опитва с брадва да унищожи метлата, но частите ѝ оживяват и се превръщат в цяла армия от носещи вода метли. Магьосникът се появава, възстановява реда и налага правилото само той да извършва магиите.

Дюка дирижира първото изпълнение пиесата на концерт на Société Nationale de Musique на 18 май 1897.