„Тракийки танци” е първото произведение, което П. Стайнов написва, след като завършва Дрезденската консерватория (с пиано и композиция) и се завръща в родния си град Казанлък през 1924.

Първият вариант на симфоничната сюита е от 1925 и се състои от три части – Пайдушко, Хоро, Ръченица. Този цикъл е бил предназначен за камерен самодеен оркестър в Казанлък с названието „Български танци”. След като се установява в София, Стайнов преработва музиката за голям симфоничен оркестър, добавя след първата част нова – „Мечкарски танц” и преименува сюитата в „Тракийски танци”. На премиерата в София на 4 януари 1927 от Народен филхармоничен оркестър под диригентството на Тодор Хаджиев творбата и авторът ѝ са посрещнати с възторжен аплауз.

Симфоничните опуси на Петко Стайнов (сред които са и две симфонии), като принадлежащи на един от първите композитори с професионално музикално образование, преодоляват началния етап на „статично” фолклорно цитиране в българската музика.

текст – Милена Божикова