Песни за мъртвите деца - песенен цикъл за глас и оркестър по стихове на Фр. Рюкерт

След реформаторската епоха на Вагнер ГУСТАВ МАЛЕР се откроява в музикалните среди на Германия и Австрия. Майсторството му на диригентския пулт е било забележително. В свое писмо от Хамбург Чайковски пише за него: „Тук капелмайсторът не е някой от средна ръка, а е просто гениален…”.

В есето си „Завръщането на Густав Малер” Стефан Цвайг пише:

„… Малер притежаваше демонична воля… под напора й се огъваше всяко съпротивление… Той винаги преследваше целта си… ненавиждаше действителния живот – тази разпадаща се, неподатлива, инертна маса… той се стремеше към истинския живот, към вечните снегове по върховете на изкуството… Влечеше го все по-нататък и по-нататък към единствената цел на истинския художник – към съвършенството”.

Въпреки това и Малер не става пророк в собствената си страна. През 1908 приема поканата за поста на диригент в Метрополитен-опера, впоследствие – и на художествен ръководител на Филхармоничния оркестър на Ню Йорк.

В композиторското си творчество отрежда твърде важна роля на словото. Втората си симфония пише по текст на Ф. Клопщок, Третата е по текст на Ф. Ницше. Ранните му вокални цикли („Вълшебният рог на момчето”, „Песни на странстващия калфа”) отразяват влиянието на Шубертовата вокална музика върху него. След завършването на Четвъртата си симфония през 1901 Малер започва Цикъла „Песни за мъртвите деца”, отнасящи се към средния му творчески период.

Цикълът е от пет песни по текст на Фридрих Рюкерт (1788–1866) от едноименния поетичен цикъл „Kindertotenlieder“, състоящ се от 428 стихотворения (1834), написани по повод на смъртта на двете му деца вследствие на скарлатина. Основната тема в текста и музиката е съдбата с нейните непредвидими и трагични обрати. Да пише музика по стихове на Рюкерт за Малер е било „лирика от първа ръка”. Той обяснява: „… За мен единствено верният музикален принцип е само движение напред в зависимост от съдържанието на песента. При мен няма да откриеш никакво повторение при смяната на куплетите, защото в музиката е заложен законът за вечното зараждане, за вечното развитие – както е и светът – дори на едно и също място, той винаги е различен, вечно променлив и обновяващ се”.

Песните са писани на два етапа – три от тях са завършени през 1901, останалите – три години по-късно. Темата е значителна и силна с централния си образ – това са децата, трагичната им смърт и опустошителното чувство на загуба. Малер се опитва да покаже дълбоките и много интимни състояния, предизвикани от скръбта. Той сравнява образите си с тези на Достоевски. По биографични справки и сведения за Малер се прави аналогия и със собствените му детски травми – той е второ поред дете в семейство от 12 деца, пет от които умират в детска възраст. Има свидетелства, че процесът на композиция при него е бил в постоянно търсене на отговор: „Как да бъда щастлив, когато някъде някой друг страда?“ или „Защо страда детето?“, поставян неведнъж в музиката му.

Премиерата на цикъла се е състояла на 29 януари 1905 във Виенската опера под диригентството на композитора и с участието във вокалната партия на Фридрих Вайдман.

 

“Песни за мъртвите деца”, стихове Фридрих Рюкерт

 

  1. Сега слънцето ще изгрее толкова ярко

Сега слънцето ще изгрее толкова ярко

сякаш нещастието не е видяло нощта!

Нещастието само мен ме сполетя!

Слънцето, то си грее навсякъде!

Ти не трябва да се криеш в нощта,

А да се облееш във вечната Светлина!

Малък светилник изгасна в моята палатка.

Да живее радостната светлина в Света!

***

  1. Сега разбирам защо е толкова тъмен пламъкът

Сега разбирам защо е толкова тъмен пламъкът.

Заслепен съм в някои моменти.

О, очи! Все едно, че цялата ви власт

ще се събере в един миг.

Но аз не подозирам, защото мъглата ще ме обвие.

Изтъкан съм от сляпата съдба.

Лъчът вече отива там,

Откъдето всички лъчи произлизат.

Искате да ми кажете с вашето сияние:

Ние бихме искали да останем близо до теб,

но съдбата разруши това.

Виж ни само, защото скоро ще бъдем далеч от теб.

Това, което са за теб през тези дни очите,

през следващите нощи ще ти бъдат звездите.

***

  1. Когато твоята майчица

Когато твоята майчица влиза през вратата

и обърна глава и я погледна,

моят поглед не попада върху лицето й,

а на мястото близо до прага – там,

където би било твоето мило личице,

когато влезеш сияйна,

както винаги, моя мила дъщеричке.

Когато твоята майчица влиза през вратата

с мъждукаща свещ, все едно, че както винаги

идваш, промъкваш се в стаята като друг път.

О, ти бащина клетка,

твърде бързо изгаснал радостен лъч!

***

  1. Често ми се струва, че само са излезли

 

Често ми се струва, че само са излезли,

Че скоро ще влязат отново в дома.

Денят е прекрасен, не се притеснявай.

Те правят само една далечна разходка.

Да, наистина е така,

само са излезли и ще бъдат скоро у дома.

О, не се страхувай, денят е прекрасен.

Те само се разхождат до хълма.

Само са ни изпреварили

и няма да искат скоро да се върнат.

Ние ще ги настигнем на онова баирче

на Слънчевата светлина.

Денят е прекрасен на онова баирче.

***

  1. В това време

В това време, в тази вихрушка.

Никога не бих пуснал децата навън.

Били са изведени.

Не ми беше разрешено нищо да споменавам.

В това време, в тази буря

Никога не бих пуснал децата навън.

Страхувах се да не се разболеят.

Това са само суетни мисли.

В това време, в тази буря.
Никога не бих пуснал децата навън.

Тревожех се, че утре ще умрат

Сега притеснението е излишно.

В това време, в тази буря!
Никога не бих пуснал децата навън!

Бяха изнесени.
Не ми беше разрешено нищо да споменавам!

В това време, в тази буря,

Почиват сега като в майчиния дом.

От никаква буря не се плашат.

Божията ръка ги закриля.

 

(свободен превод М. Божикова)

 

Предстоящи събития



Какво търсиш днес?