СИМФОНИЯТА МАТИС ХУДОЖНИКЪТ е свързана с едноименната опера. Тя е измислен разказ за живота на ренесансовия художник Матиас Грюневалд, живял около 1475 – 1528. В сюжета, посветен на художника, който е с независим дух и следва своето вдъхновение, без да се съобразява с политическата ситуация, Хиндемит открива възможност да изрази своите мисли и започва работа както над музиката, така и над либретото. Операта е в седем действия, завършена е през 1935, но поради обществения климат не може да бъде поставена в Германия и премиерата ѝ е през 1938 в Цюрих, Швейцария.

Хиндемит е в сложни отношения с новата власт. Той страни от нея и не крие неприязънта си към налагащата се политика. Поддържа контакти с колегите и приятелите си евреи, а и съпругата му е полуеврейка. Въпреки това като изявен артист първоначално няма сериозни проблеми, но скоро започват да забраняват изпълненията на неговата музика и да я определят като „декадентска“. В тази сложна ситуация композиторът се вдъхновява от известните картини на Грюневалд (съществуват различни предположения за името на художника) в манастира „Свети Антоний“ при олтара на абатството в Изенхайм в Елзас. Картините носят отпечатъка на времето на Реформацията и Селската война, вероятно и самият Грюневалд е участвал в нея. Немските художници експресионисти от началото на ХХ век високо оценяват творчеството му и дори го споменават като свой предшественик.

Симфонията Матис художникът е създадена през 1934, докато работата над операта още не е приключила, но основните сцени са написани. По това време диригентът Вилхелм Фуртвенглер го е помолил за нова творба, която да изпълни на предстоящото концертно турне на Берлинската филхармония, и Хиндемит решава да композира симфонични части, които могат да бъдат включени като инструментални интерлюдии в операта или да бъдат разработени в различни сцени. Така се ражда тричастната програма симфония.

Първото ѝ изпълнение е на 12 март 1934. Премиерата е триумфална, но Фуртвенглер е изправен пред остри критики от страна на нацисткото правителство за изпълнението на произведението, още повече, че и други партитури на Хиндемит са заклеймени от партията като „дегенератни“ и „свързани с евреи“. Обвинен е дори в автоплагиатство. Официалното мнение на фашистката преса е, че Паул Хиндемит е неприемлив в културен и политически смисъл.

Всяка от трите части на симфонията Матис художникът се основава на ярките и понякога гротескови и странни картини на Грюневалд. Встъпителният Engelkonzert (Ангелски концерт, увертюрата към операта) е сцена на Мария и младенеца Исус, на които ангелите пеят. Музиката на Хиндемит изобразява поразителното осветление на картините с играта на светлосенки – блестящи светли акорди и минорни пасажи. Звучи версията на Хиндемит на средновековната немска песен Es sungen drei Engel (Три ангела пееха). Чува се шумът от крилете на ангелите в темата на флейтата и чуруликането на птичките в цигулките.

Втората част Grablegung (Полагане в гроба, оркестрова интерлюдия от второ действие) представя разпнатия Исус, положен в гроба. Това е последната, изпълнена със страдание сцена на операта, победата на твореца, на човека. Художникът, изпадайки в творчески екстаз, успява да завърши своите картини и издъхва. Крайните дялове на тричастната форма са траурно шествие, средната е емоционално раздвижена.

Третата част Versuchung des heiligen Antonius (Изкушението на свети Антоний) е симфонична картина върху музика от разширената кулминационна сцена в шестата картина от операта, която се основава на две от картините в Изенхайм. В една от тях св. Антоний е нападнат от гротескови демони. В тях се превъплъщават житейските избори на композитора. Другата представя срещата на св. Антоний със св. Павел Отшелник. В просветления величествен финал на частта звучи песента от XIII век Lauda Sion Salvatorem (Хвалете Спасителя на Сион).

Първото изпълнение на симфонията Матис художник извън Германия е с Нюйоркската филхармония под диригентството на Ото Клемперер няколко месеца по-късно от премиерата ѝ, през октомври 1934.