Дори след завръщането си през 1932 и установяването си в България Владигеров не спира гастролите си из Европа. Между 1936 и 1942 той представлява България в Постоянния съвет за международни сътрудничество на композиторите. От 1940 е щатен професор по пиано, композиция и камерна музика. Седем пиеси за струнен оркестър са именно от този период. Днес пиесите активно присъстват в репертоара на училищни и студентски оркестри или са насочени към аудитория с образователна цел. И тъй като те са адаптации за струнни инструменти на предходни клавирни опуси, може да се предположи, че са създавани именно в процеса на работата със студентите. Според каталога на Владигеров тези седем танца всъщност са писани в отделни поредици в една и съща година, 1942: Четири пиеси за струнен оркестър (Малък прелюд, Ситно хоро, Пасторал, Господско хоро) и Три пиеси за струнен квартет или струнен оркестър (Прелюд, Носталгия, Танц).

„Ситно хоро“ (№ 2) и „Господско хоро“ (№ 5) са от клавирния цикъл „Български песни и танци“, опус 25 от 1932. От „Епизоди“ за пиано, опус 36 от 1941 са взети Прелюд (№ 1) и Носталгия (№ 2); от „Акварели“ за пиано, опус 37 от 1942 са избрани Танц (опус 37 № 3) и Пасторал (опус 37 № 4).

Седемте пиеси на Владигеров се обединяват около две основни емоционални линии на музикално-фолклорна основа: лирична и танцова. Бавните му пиеси са индивидуални импресии, меланхолични, романтични или тъжни песни, а танците са вихрени, виртуозни и завладяващи.

текст – Милена Божикова