Българска рапсодия "Вардар", оп.16, за симфоничен оркестър

През януари 2023 се навършват 100 години от премиерата на един от символите на националната ни култура – Българска рапсодия „Вардар” на ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ. Тя прозвучава за първи път в България през януари 1923, няколко месеца след написването ѝ. Рапсодията олицетворява българската идентичност и звучи на национални празници и държавни инициативи. Пиесата открива ежегодно Международния музикален фестивал „Варненско лято” като дан към Владигеров, който е бил пряко съпричастен към организирането на първите Музикални тържества във Варна.

Периодът на 20-те години на ХХ век е много успешен като европейска реализация за композитора. През 1922 той подписва 10-годишен договор за представителство на авторските права с виенско издателство „Universal Edition”. През същата година създава Рапсодия „Вардар“. През 1926 е диригентският му дебют. През 1927 написва друго свое знаково произведение – „Българска сюита” и същата година получава орден за заслуги „Свети Александър” пета степен. През 1929 записва Рапсодия „Вардар“ и „Българска сюита” за Deutsche Grammophon, с която издава общо 16 винилови плочи със своя музика, разпространявани в цял свят. Като композитор сътрудничи на Макс Райнхард в Театъра в Берлин, благодарение на което се среща със Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, Артур Шницлер, Рихард Щраус.

Първият вариант на „Вардар“ е за цигулка и пиано под опус 16. Впоследствие е преработена за оркестър, за пиано, за две пиана и за пиано за 4 ръце. Предполага се, че образец на вдъхновение за „Вардар” са Румънските рапсодии на Джордже Енеску. През 1927 след концерт в Париж критиката съобщава за „Вардар”: „ … много интересни артисти: цигулар и композитор-пианист и интересна и пропита от всякакви модернизми музика…”. На Пражкия фестивал на българската музика през 1928 се състоява премиерата на оркестровия вариант на рапсодията. През 20-те години тя прозвучава в Карнеги хол и на Залцбургския фестивал. Според някои свидетелства Алберт Айнщайн, след като я чува, поднася поздравленията си за нея на композитора.

текст – Милена Божикова

Минали събития



Какво търсиш днес?