„Българска сюита“ е създадена от Панчо Владигеров през 1926. Първоначално авторът я пише за соло пиано, а през следващата година завършва и партитурата за симфоничен оркестър. Творбата е четиричастна, върху автентични мотиви от българския фолклор, и носи посвещението „На моето отечество“. Заглавията на отделните части са: Марш, Песен, Хороводна, Ръченица. Близо половин век след създаването й – през 1977 – Владигеров прави единствената транскрипция на сюитата в цялост – тя е за две пиана.

„Българска сюита“ е изключително популярно произведение, а нейната втора част – „Песен“  – е сред бисерите на родното ни музикално изкуство. Тя има редица обработки – авторът я е аранжирал за виолончело и пиано, за цигулка и пиано, за цигулка и оркестър и за камерен оркестър. Красивата, лееща се и затрогваща мелодия на „Песента“ очарова със своята задушевност и достига директно до сърцата на слушателите. Пиесата присъства трайно в репертоара на повечето български музиканти, особено цигулари. Една от най-често изпълняваните части на сюитата, тя е предпочитана за изпълнения „на бис“ или като самостоятелен номер в концертните програми.