Лятото на 1926 Владигеров прекарва в България и участва в първите музикални тържества във Варна. Там за два дни (9 –10 август) написва двете пиеси за цигулка и пиано „Романс” и „Ориенталис”. А след завръщането си в Берлин през есента със същата бързина само за два месеца съчинява клавирната „БЪЛГАРСКА СЮИТА” в четири части – „Като марш”, „Песен”, „Хороводна” и „Ръченица”. И още през март 1927 я изпълнява за първи път на концерта си в Париж. А през следващата година завършва и преработката й за голям симфоничен оркестър, като я посвещава „На българския народ за 1000-годишнината на Симеон и 50 години от Освобождението”, за честванията в България през август 1928. По-късно заменя това посвещение с лаконичното “A ma patrie” („На моето отечество”). Прочутата сюита има транскрипции и за две пиана, и за струнен оркестър, а красивата втора част „ПЕСЕН” във варианти за цигулка и пиано, за виолончело и пиано, както и транскрипцията от 1951 за цигулка и оркестър, са неотменна част от репертоара на най-големите български изпълнители.