Концерт за цигулка и оркестър №1 във фа минор, оп.11

Скиците на своя първи Концерт за цигулка и оркестър във фа минор оп.11 Владигеров нахвърля през лятото на 1920 по време на семейната почивка в Цюрих при Леон Пастернак, дядо на композитора. Само за няколко месеца партитурата е завършена (18.І.1921) и е представена като дипломна работа в майсторския клас на Академията за изкуства в Берлин. Посвещението гласи: „На моя любим брат”. И заедно с него го свирят пред изпитната комисия във Висшето училище за музика в Берлин, където Любен трябва да възстанови правата на своето обучение, прекъснато заради призоваването на близнаците на военна служба в България. Шанс е, че на тази импровизирана предпремиера присъства известният немски цигулар проф. Густав Хавеман. Покорен от концерта на съвсем младия композитор, той обещава да го изпълни с Берлинската филхармония и това се случва на 5 март 1921 г. в „Бетовеновата зала” под диригентството на легендарния Фриц Райнер. В отзивите на пресата четем: „Свежа струя ни облъхна на концерта в събота… Пред нас прокънтя един нов концерт за цигулка „изстрелян” с младежки ентусиазъм от българина Панчо Владигеров, който има още 10 готови опуса. Този цигулков концерт е не само зряло произведение, но  и гениално избликване на една силно впечатлителна фантазия, очароваща със своето преливащо веселие.” ( „Берлинер цайтунг”, 7.ІІІ.1921). И в специализирания музикален печат излиза статия – д-р Хайнц Прингсхайм пише в „Алгемайне музикцайтунг”: „Изпълненият за първи път Концерт за цигулка на българина Панчо Владигеров, който вече бе направил впечатление с прелестната музика към „Цезар и Клеопатра” от Шоу, възбуди жив интерес като пробен камък за неговия талант. Триделното произведение (в една част) се разгръща в един голям оркестър, с модерни хармонически и инструментални средства, с много ефектно въвеждане на чисто щрайхови теми. Оркестровото умение, ритмическата енергия, бурната младежка смелост придават на тази музика характера на все още буйно кипяща шира, от която обаче един ден ще се получи чудесно вино”.

Два месеца по-късно и в България се разнася отрадната вест за успеха на новото творение на младия композитор. Вестник „Софийско ехо” публикува дописката на Ст. Дечев от Берлин: „Концертът трая 25 минути. При свършването му младият автор бе извикан на сцената и бурно акламиран от публиката, която в продължение на 10 минути викаше както него, така и изпълнителите. От страна на Българската легация бяха поднесени два големи венеца с български трикольор и с надпис: „На артистите Райнер и Хавеман от признателните българи”… Тоя ден имаше голямо значение за българското изкуство. Знаем, само един наш българин, поетът-гений Пенчо Славейков, е, който можа да представи литературата ни на Запад. Обаче Панчо Владигеров е единственият българин, признат в странство, който можа да свири с една Берлинска филхармония своите произведения и да получи толкова добри критики от най-строгите немски критици”. (цитатите са по монографията „Панчо Владигеров” от Евгени Павлов Клостерман).

Наистина впечатляващ отзвук от творбата на 22-годишния композитор, която исторически се явява първият български опус в жанра цигулков концерт! На следващата година авторитетното виенско издателство „Универсал Едисион“ отпечатва произведението. И още един забележителен успех – с този концерт за първи път български музиканти участват на прочутия Залцбургски фестивал през 1925 г. Панчо Владигеров – като композитор, Любен Владигеров – като солист на оркестъра на Моцартеума в Залцбург, дирижиран от Бернхард Паумгартнер. Следват изпълнения на бляскавия оп. 11 във Виена (1926), Чикаго (1927). С Владигеровия концерт в Германия гастролира Саша Попов. Той е солист на Дрезденската филхармония под диригентството на Едуард Мьорике и на Филхармонията в Дармщат под диригентството на Карл Бьом.

За автора това е третата творба, писана за цигулка след сонатата (1914) и двете импровизации „Поема” и „В народен тон”. Оркестровият му опит също е малък – с Първия клавирен концерт (1918) и „Легенда” (1919). Но колко впечатляващи са познанията му и на цигулката, и на оркестъра! В помощ са ценните съвети на неговия брат, съвместното им музициране, както и задълбоченото изучаване на музиката на големите композитори. Владигеров използва с богата инвенция изразните средства и възможностите на солиращия инструмент в майсторски баланс с действения и многоцветен оркестър. Формата тече на „един дъх” – трите части на концерта се изпълняват без прекъсване, свързани с оркестрови интермедии.

Няма събития за това произведение.

Минали събития



[past_events_for_piece]

Какво търсиш днес?