Големият български композитор-класик Панчо Владигеров  (1899 – 1978) създава клавирния цикъл „Класично и романтично” оп. 24 в Берлин през 1931 г.  В този голям културен и музикален европейски център той завършва музикалното си образование във Висшето държавно  училище по музика (в класовете на Хайнрих Барт – пиано и Паул Юон – композиция) и Академията по изкуствата (при Леонид Кройцер – пиано, при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман – композиция). Още като студент два пъти получава престижната Менделсонова премия на Берлинския университет  – през 1918 г. за Първия клавирен концерт оп. 6, а през 1920 – за  „Три импресии за оркестър” из оп. 9. В Берлин създава и Клавирното трио оп. 4, вокалния цикъл „Шест лирични песни” по текст на Дора Габе, Концерт за цигулка и оркестър № 1 – все първи образци в тези жанрове в българската музика. И най-емблематичното си творение – Българска рапсодия „Вардар”, Две български парафрази за цигулка и пиано, Българска сюита, Седем български симфонични танца и др.

В протежение на 12 години (1920­-32), по покана на знаменития Макс Райнхард, Владигеров работи като композитор и пианист, музикален ръководител и диригент в „Дойчес театър” – Берлин. Участва  в създаването на театрална музика за постановки и в другите театри, на които големият режисьор е главен акционер и ръководител (Grosse Schauspielhaus, Kammerspiele и  Komödie в Берлин и  Theater in der Josefstadt във Виена). Райнхард ангажира и неговия брат-близнак Любен като цигулар в оркестъра. При първата им среща – звучи като анекдот, но е истина – големият театрал шеговито казва: „Ако бяхте актьори, щях да направя с вас една чудесна „Комедия от грешки”. В техните общи сценични проекти Шекспир присъства, но с три други комедии: „Много шум за нищо”, „Венецианският търговец” и „Дванайсета нощ”. Както и драматурзи-величия като Джордж Бърнард Шоу („Цезар и Клеопатра”), Аугуст Стриндберг („Сънна игра”), Клабунд („Тебеширеният кръг”), Франц Верфел („Хуарес и Максимилиан”)…

В тази плодотворна културна среда, в която наред с експерименталния синтетичен театър на Райнхард, се преплитат авангардни идеи във всички изкуства, кипи интензивен музикален живот, младият композитор е в общение с ярки личности от интелектуалния елит – Рихард Щраус, Стефан Цвайг, Томас Ман, Хуго фон Хофманстал и др. Творбите, които създава – извън и за театъра – са високо ценени, те кореспондират с музикалната съвременност. Владигеров формира своя уникален стил и естетика, с които изявява оригиналния път на „националното” в „европейското”.

Голяма част от театралната музика, която пише за постановките на Макс Райнхард, композиторът „прекроява” в други произведения – напр. Скандинавска сюита „Сънна игра”, Дивертименто, пиеси за цигулка и пиано  оп. 20, Пет песни за висок глас и камерен оркестър оп. 19. В „Класично и романтично” Владигеров също вгражда театрални епизоди. Първоначално клавирният цикъл е съставен от три пиеси в неокласически стил – някогашни танци в бароковата сюита (Ригодон, Сарабанда, Менует) и три пиеси в романтичен стил („Северна песен”, „Страница от албум” и „Малък марш”). Ригодон е от музиката към „Много шум за нищо” от Шекспир, Сарабанда и Менует – от „Пантомима” (поръчка на Райнхард към Хуго фон Хофманстал и Владигеров за постановка в САЩ, която остава незавършена с трагичната смърт на драматурга), „Северна песен”  и „Малък марш” – от пиесата „Юсик” на Осип Димов (1929). „Страница от албум” е единствената пиеса, която Владигеров  съчинява специално по скица от своя песен по текст на Хайне.

На 15 януари 1933 г. негови почитатели в Шумен организират първото представяне на клавирния цикъл в България в изпълнение на автора. В същата година е издаден от „Универсал едисион” във Виена. По-късно през 1940 г., завърнал се в България, композиторът прави транскрипция на творбата за камерен оркестър и добавя като № 4 в цикъла още една класическа пиеса – Куранта. Тя е от музиката към пиесата „Ветрилото” от Карло Голдони, поставена в Народния театър в София през 1935.