В късното симфонично творчество на Панчо Владигеров, „Еврейска поема” е едно от най-драматичните и емоционално въздействащи произведения. Историята на този опус 47 започва от старинната еврейска мелодия на молитвата кадиш, която често пеел дядото на композитора – Леон Пастернак, потомък на руски евреи. Той я помнел от родителите си и искал да я предаде на следващите поколения. Майката на Владигеров го увещавала да използва мелодията, за да „създаде безсмертно творение за прослава на отечеството си България, което ще посвети на моя нещастен народ”. Една от причините, композиторът да се завърне през 1932 в България, е ситуацията след Голямата депресия в Германия и засилващите се обществени позиции на националсоциалистите. Антисемитизмът набира привърженици, преди да имигрира в САЩ, Макс Райнхард кани Владигеров да замине с него. Така творческата среда в Берлин се разпада и композиторът напуска страната, в която е живял 20 години. Името на Владигеров е записано в так. нар. „Жълта книга”, издадена от Националсоциалистическата партия в Германия и озаглавена „Речник на евреите в музиката”. Изложена е публично през 1942  на витрината на немската книжарница в София – точно на страницата, която го посочва сред забранените автори. В един от столичните вестници е отпечатана пасквилна карикатура, текстът под нея гласи: „Панчо Владигеров. Потомък на Юда. Свири на абисинска цигулка”. В душевно единение с еврейския му корен, народностното съзнание на твореца винаги е било дълбоко българско, родолюбиво. За него поетът Николай Лилиев ще каже: „Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре.”  И дори в „Еврейска поема”, в която откриваме и други еврейски интонационни мотиви, вплита българския музикален аромат и своите музикални идиоми. През лятото на 1951 на композитора се присънва как дирижира оркестрова пиеса, написана върху темата кадиш. С това „знамение” музиката се врязва в неговото съзнание. Дълбоко развълнуван, за няколко месеца написва произведението (клавирът е завършен на 9 септември 1951, оркестрацията – на 13 декември). Посвещението в партитурата гласи: „В памет на моя дядо Леон Пастернак”, а заглавието  е „Meditation hebraique”. Евгени Павлов, биографът на Владигеров, разказва още една интересна история. Когато просвирва на пиано новата творба на учениците си Константин Илиев и Лазар Николов, те са във възторг, но не одобряват заглавието. Илиев предлага да я нарече Поема. Композиторът веднага се съгласява и с книговезкото си ножче изчегъртва написаното с мастило Meditation и написва Poeme –  така става „Еврейска поема”. Премиерата е на 24 юни 1952 в зала „България” със Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов. И е оценена като една от най-съвършените и дълбоки  творби на Панчо Владигеров, посветена на страданията на евреите през Втората световна война. За „Еврейска поема” получава през 1952 за втори път Димитровска награда (II степен) за постижения.