СЕДЕМ СИМФОНИЧНИ БЪЛГАРСКИ ТАНЦА върху хороводни фолклорни мелодии Владигеров започва да композира през април 1931 в Берлин и завършва в клавир скиците на четири танца. През юни заминава на почивка със съпругата си Катя в родния Шумен, където за двайсет дни пише и останалите три танца. Но при цялостната конструкция вече променя реда, по който ги е създавал – първият написан танц става последен: „Празничен танц“, „Мар Димитро льо“, „Ситно хоро“, „Рано е Радка ранила“, „Пайдушко“, „Биляна“, „Голямо хоро“. И на 13 септември на специално организиран за него и съпругата му концерт в читалище „Архангел Михаил“ Владигеров свири на пиано за първи път новата си творба. А след завръщането си в Берлин през есента прави и колоритната пищна оркестрация на танците.

Съществуват различни авторски транскрипции на отделни танци – за две пиана, две цигулки, флейта и пиано и др., както и специално направената за Дина Шнайдерман и Емил Камиларов – любими изпълнители на Владигеров и първи интерпретатори на редица негови творби, транскрипция на „Голямо хоро“ за две цигулки и симфоничен оркестър.

текст – Анди Палиева