Най-често свиреният ПЕТИ КОНЦЕРТ за цигулка и оркестър е създаден през 1830, но е запазен ръкопис само на соловата партия. Към нея са правени няколко реконструкции на оркестровия акомпанимент – в края на 19-и век от Ромео Францони и Джусто Дачи и от Марко Анцолети в началото на 20-и век, но не са публикувани. През 1958 Виторио Баглиони поръчва нова реконструкция на Федерико Момпелио от името на Музикална академия „Киджана“ и през септември 1959 е премиерното изпълнение на концерта, със солист Франко Гули, под диригентството на Лучано Росада. Втората част – бавно, меланхолично ANDANTE, UN POCO SUSTENUTO – е една от най-вълнуващите страници в музиката на Паганини.

текст – Анди Палиева