Концертът за цигулка и оркестър №4 в ре минор е написан между есента на 1829 и зимата на 1830. Паганини вече е направил триумфалния си виенски дебют (1828) и предприема турне из Германия. Омагьосва публиката с първите си три концерта, но има нужда от нов репертоар. Между гастролите написва Четвъртия и въпреки, че съобщава на издателя си идеята да  „дефлорира” новия концерт в Париж, премиерата му е във Франкфурт на Майн на 26 април 1830. Още няколко пъти го изпълнява в Германия преди да го представи във френската столица. Творбата е посрещната със смесени отзиви: за едни е „възхитителен”, за други – „вулгарно виртуозен”. Цигуларят Лудвиг Шпор отбелязва: „В композицията и стила на концерта има странна смесица от съвършена гениалност, инфантилност и липса на вкус, които последователно очароват и отблъскват”. А в Париж критиката възхвалява оригиналната му форма и „живописните цигулкови ефекти”.

Четвъртият концерт е в традиционната тричастна форма. Започва с  живо величествено алегро с обичайната солова каденца, следвано от меланхолично адажио и „atacca”  (без пауза)  продължава с галопиращо галантно рондо за финал. Разбира се, мощно присъства цялата гама на бравурната паганиниева инструментална техника и чувственост. Композиторът посвещава този опус на своя любим син Ахил, за когото сам се грижи всеотдайно. И тъй като запазва оркестровата партитура единствено за себе си, концертът задълго се смята за изгубен. През 1936 един търговец купува от наследниците на Паганини нотите, после партитурата е откупена от музиколога Натале Галини, но щимът на солиращата цигулка не е открит. След дълго издирване Галини успява да намери липсващата част в колекция от ноти, принадлежала на известния италиански контрабасист Джовани Ботезини. Предава пълната партитура на сина си – диригента Франко Галини, който прави „втората” премиера на концерта на 23 март 1955  със солист Артюр Грюмио и Националния оркестър на Белгия.

Първото изпълнение на творбата в България е на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” – на 1 юни 1971 със солист Руджиеро Ричи и Софийската филхормания под диригентството на Пиер Коломбо.

текст – Янина Богданова