За широката публика обаче майсторът на големите симфонични партитури с блестяща оркестрация и фантастична образност, понякога с ориенталски колорит, е известен може би най-вече със Симфоничната сюита „ШЕХЕРАЗАДА“,   написана  през 1888 под впечатление на прочутите арабски приказки. Тя блести особено ярко в линията на темата за Изтока, появила се за първи път в „Руслан и Людмила” на Глинка и протичаща през цялата руска музика като неделима част от националната музикална традиция. Първоначално Корсаков е смятал да съпроводи всяка една от частите със собствена програма – „Морето и корабът на Синдбад”, „Фантастичният разказ на царевича Календер”, „Царевич и царевна”, „Багдатски празник и корабът, разбиващ се в скалата с медния конник”. Но входа на работата си композиторът се отказва от конкретните подробности, оставяйки на фантазията на слушателите представата за образите от „Хиляда и една нощ”. Четирите контрастни части, наподобяващи симфоничен цикъл, са обединени от двете главни теми – на Шехеразада и Шахриар, а изящната,  колоритна  тема  с ориенталска орнаментика на Шехеразада (соло цигулка) преминава през всички части. Ярката оригинална музика на Сюитата е провокирала най-различни обработки и сценични интерпретации. Една от първите е хореографската постановка през 1910 на Михаил Фокин, със сценография и костюми на Леон Бакст, за спектаклите на трупата на Сергей Дягилев „Руски балет”.