НИКОЛАЙ РИМСКИ-КОРСАКОВ (необичайното му име идва от един от прадедите му, поклонник в Рим), един от най-значимите членове на „Могъщата петорка”, централна фигура в Беляевския кръжок, професор в Санктпетербургската консерватория, е единственият от тази генерация, докоснал се в своята еволюция и до новите тенденции на ХХ век. Майстор на блестящата оркестрация, той оставя в обширното си многообразно оперно и инструментално наследство мащабни симфонични партитури, понякога с екзотичен колорит като широко популярните „Шехеразада” и „Испанско капричио”.

За изследователите му е останало неизвестно какво е вдъхновило композитора, дълбоко свързан с „руското начало”, да създаде „ИСПАНСКО КАПРИЧИО”, тъй като никога не е бил в Испания, а работата, с която се е занимавал през този период, е била твърде далеч като тематика. В своята книга „Летопис на моя музикален живот” композиторът описва процеса на съзряване на творбата. Първоначално е имал идея да създаде „нещо виртуозно за цигулка и оркестър” и пише фантазия върху две руски теми, след което решава да композира още по-виртуозна пиеса за цигулка и оркестър върху испански теми. Но след първите скици изоставя този замисъл, смятайки по-късно да го превърне в оркестрова творба. В това време внезапната смърт на близкия приятел и съмишленик от „Могъщата петорка” Александър Бородин го насочва, заедно с Глазунов, към редактиране, оркестриране и подготвяне за печат на неговите недовършени ръкописи (мисия, която Римски-Корсаков поема по-късно и по отношение на наследството на Мусоргски). С тази огромна задача двамата композитори се заемат през лятото на 1887, работейки във вила на брега на езерото Нелай. „Цяло лято се занимавах усърдно с оркестрацията на операта „Княз Игор” и успях много да направя. В средата на лятото прекъснах за известно време тази работа и написах „Испанско капричио” по нахвърляните скици за замислената виртуозна цигулкова фантазия върху испански теми. Смятах, че Капричиото трябва да блести с виртуозността на оркестровия колорит и явно, не съм грешил” – пише авторът в своя „Летопис”. Материал за произведението си той черпи от притежавания сборник с оригинални испански мелодии Ecos de Espana. Colleccion de cantos у bailes populares recopilados po Jose Inzenga („Звуците на Испания: Сбирка от народни песенни и танцови мелодии, събрани от Хозе Инсенга“), и може би именно запознаването с този сборник да го е вдъхновило за създаването на творбата.

Премиерното прозвучаване на станалото едно от най-прочутите произведения на Римски-Корсаков „Испанско капричио” (оригиналното заглавие е „Капричио върху испански теми”) е на 31 октомври 1887 на един от „Руските симфонични концерти” в Санкт-Петербург, организирани от известният меценат и издател М. П. Беляев, в изпълнение на Императорския оркестър под диригентството на автора. След големия успех самият композитор прави точна характеристика на творбата  си в „Летопис на моя музикален живот”: „Мнението на критиците и публиката, че Капричиото е превъзходно оркестрирана пиеса е невярно – това е едно блестящо съчинение за оркестър. Смяната на тембрите, подходящият избор на мелодически линии и фигурации, съответстващи на всеки вид инструмент, неголемите виртуозни каденци за солиращите инструменти, ритъмът на ударните и т.н. съставляват самата същност на съчинението, а не неговото „облекло” – т.е. оркестрация. Испанските теми, предимно с танцувален характер, ми дадоха богат материал за използване на разнообразни оркестрови ефекти”.