МОРИС РАВЕЛ пише хореографската поема «ВАЛС» през 1919-1920 за знаменитата балетна трупа на Сергей Дягилев, но той не приел да го постави със своя «Руски балет», казвайки, че това е «истински шедьовър, но не е балет, а портрет, изображение на балета». Всъщност идеята за симфонична поема в жанра на валса възниква у младия композитор още през 1906, под названието «Виена». В своите «Автобиографични скици» той пише, че е замислил това произведение «като своеобразен апотеоз на ви- енския валс», който си представя като един «нарастващ фантастичен и фатален вихър, в обстановката на императорски дворец през 50-те години на миналия век». Но в новата духовна атмосфера след Първата световна война, сам участвал в нея, Равел преосмисля творбата и в окончателния си вид (с почти гротескната мотивна деформация в поредицата различни по характер и образност валсове) тя се превръща в своеобразна метафора на срива на идеалите от епохата на романтизма.

За първи път «Валс» прозвучал в авторската редакция за четири ръце в частен дом във Виена, а същинската премиера била в Париж в цикъла концерти на оркестъра на Ламурьо на 14 декември 1920. През 1929 «Валс» получава и своята сценична реализация в изпълнение на знаменитата актриса и танцьорка Ида Рубинщайн, по-късно вдъхновила Равел и за прочуто «Болеро».