Първоначално както при много свои творби, Морис Равел пише цикъла „Благородни и сантиментални валсове“ за пиано, а на следващата 1912 създава оркестровата им версия. Заглавието е в знак на почит към големия майстор на валса, австрийския композитор Франц Шуберт, който през 1823 създава цикъл от валсове със същото заглавие. Равел е творчески интригуван от жанра на валса. Пиесите са свързани с работата му върху музиката на балета „Валс“, изпълняван и като оркестрова пиеса. До неговото създаване през 1919, той публикува версията за пиано на своя валсов цикъл, който се състои от 8 кратки пиеси. Творбата е изпълнена за първи път на 8 май 1911 от Луи Ауберт, на когото е посветено произведението. Валсовете се отличават с различния подход към тях – импресионистичен и модернистичен най-общо казано. Това особено се откроява в оркестровата им версия. Настроението им е отбелязано и в техните заглавия: 1. Умерен – много откровен, 2. Доста бавно – с интензивно изражение, 3. Умерено, 4. Доста оживено, 5. Почти бавно – в интимно чувство, 6. Ярък, 7. По-малко ярък, 8. Епилог – бавен.