Alborada del gracioso потвърждава един много специфичен творчески подход в композирането на МОРИС РАВЕЛ. С амбициите и самочувствието си на истински клавирен талант, той оставя забележителни опуси и обогатява клавирното писмо. Впрочем именно Сол-мажорният му концерт донася славата на Маргарита Лонг. В този контекст става обичайно за Равел да създава и клавирни, и оркестрови версии на музикалните си идеи, които са еднакво репертоарни  – „Гробницата на Купрен”, „Благородни и сантиментални валсове”, „Майка ми гъската”, „Циганка”. „Валсът” например, забележителен с оркестрацията си, прозвучава първо за две пиана. За Равел определението „транскрипция” в тези случаи не е подходящо, защото при него не става дума за обикновена подмяна на тембъра, а за повторно композиране на музикалната идея в нов звуков идиом. Това се отнася и за пиесата Alborada del gracioso, първоначално написана за пиано като четвърта част в петчастното произведение Miroirs („Огледала”), което олицетворява авторското виждане на действителността. Пиесата е написана през 1905 за пиано, представена е в зала „Ерар“ на 6 януари 1906. Версията за оркестър е от 1918 и е изпълнена премиерно в Париж на 17 май 1919 от Оркестър „Паделу“ с диригент Рене-Батон.

Пиесата може да се преведе като „Утринната песен на шута”, при което Alba („светлина на зората”) е провансалска утринна строфична песен; в испанската традиция обозначава всяка музика, изпълнявана на зазоряване, на фестивали, в нечия чест или на сватба. Към своята Alborada Равел добавя del gracioso (или „на клоуна”), който е типичен образ в класическата испанска комедия на Калдерон или Лопе де Вега.

Всяка от петте части носи посвещение на някой приятел на Равел. От тях Равел оркестрира първоначално само третата част Une Barque sur l’océan, която се изпълнява от Оркестър Колон през 1907, след което и четвъртата Alborada del gracioso. По-късно останалите части са оркестрирани от други музиканти – Пърси Грейнджър (Percy Grainger), Ернесто Халфтер (Ernesto Halffter), Феликс Гюнтер (Felix Guenter) и Майкъл Раунд (Michael Round). Пиесата Alborada del gracioso е посветена на Мишел Димитри Калвокореси – критик и музиковед, чието съдействие в ранните години на композитора е било много съществено.

текст – Милена Божикова