През 1872 Мусоргски започва работа над монументалната музикална драма „Хованщина“. В основата на сюжета на операта е залегнал заговорът на княз Ховански против младия цар Петър. Композиторът иска да покаже драматичните времена на Русия, раздирана от противоречия, съдбата на страната, която се намира на кръстопът (нека припомним, че „Хованщина“ е била замислена като  втора част от грандиозна трилогия, чиято първа част е „Борис Годунов“, а трета е трябвало да бъде „Въстанието на Пугачов“). Тъй като няма литературен първоизточник, Мусогски пише собствено либрето, за което черпи материал от автентични документи от 17-и век и исторически изследвания. Работата над операта продължава цели осем години, но тя така и не е довършена – след смъртта на  Мусоргски през 1881 остават почти готовият клавир и едва наченатата партитура. „Хованщина“ е завършена от Римски-Корсаков, който, в общи линии, създава свой собствен вариант на творбата и е бил доста критикуван, че изменя основния ѝ замисъл. Неговите преработка и оркестрация се появяват на бял свят през 1883, а премиерата на операта е на 9 февруари 1886 в Санкт Петербург.

„Хованщина“ става по-известна след 1911. През 1913,  по молба на Сергей Дягилев, Игор Стравински и Морис Равел правят свой собствен аранжимент, но тъй като Фьодор Шаляпин отказва да пее партията на Досифей в друга оркестрация, освен тази на Римски-Корсаков, компанията на Дягилев решава да използва смесица от оркестрации, която се оказва неуспешна. Оркестрациите на Стравински и Равел са забравени, с изключение на финала, направен от Стравински, който понякога се използва. През 1958 на Дмитрий Шосктакович е възложено да преработи и преоркестрира операта за филмова версия, която излиза на следващата година. Именно тази оркестрация на „Хованщина“ е и най-често изпълнявана в наши дни.

Краткото встъпление към операта, което Мусоргски  нарича „Разсъмване над Москва река“ е не само удивителен по своята красота музикален пейзаж, но и символична картина на пробуждането на страната по волята на младия Петър, надежда за прекрасното бъдещо утро на Русия. Композиторът създава това встъпление през 1873 – 1874. В едно от писмата си от 23 юли 1873 той съобщава, че встъплението към операта вече е готово, но не е записано. А на страницата на клавира на операта срещу „Разсъмването“ стои дата – 2 септември 1874.

Встъплението започва с дълга въвеждаща мелодия във виоли. Подхваща я солираща флейта, която се извисява нагоре, където на свой ред се включва и поддържащо тремоло в цигулките. На този фон вторите цигулки и обоят запяват широка мелодия в народен стил, след която солото на кларинета прозвучава като вик на петел, предвещаващ зората. Отговарят му валдхорните.  Диалогът между инструментите продължава и по-нататък, на постепенно уплътняваш се оркестров фон. Сега вече песента на обоя е придружена от непрекъснато течащи пасажи на цигулки, които сякаш са поток от слънчева светлина. Друга тема, сходна по характер с първата, се появява в по-плътно звучене – кларинети, фаготи и виолончели. Валдхорни, арфи, тимпани и там-там с пицикато в контрабасите имитират камбанен звън, който се разраства все повече, макар и в рамките на пианисимо. Певческите мотиви постепенно се свиват и  заглъхват. Само най-лекото тремоло на цигулките и отделните звуци на флейта и арфа, извисяващи се нагоре, завършват тази лаконична прелюдия.

текст – Аделина Александрова