Симфоничната музикална картина „НОЩ НА ГОЛИЯ ВРЪХ“ от МОДЕСТ МУСОРГСКИ е вдъхновена от руски литературни творби и легенди и пресъздава вещерския събор в навечерието на празника Рождение на св. Йоан Кръстител (24 юни, Еньовден). Партитурата е завършена на 23 юни 1867. Композиторът описва програмното ѝ съдържание: сборът на вещиците и техните сплетни, пътуването на Сатаната, неприлична възхвала на Сатаната и Съботата… Музиката е наситена с ярки образни контрасти, оригинално изразени с диалога между струнните и духовите инструменти. Темата го вълнува отдавна и младият Мусоргски особено цени тази своя творба, но за неговия композиторски кръг тя е твърде необичайна и Милий Балакирев отказва да я изпълни. За да запази най-ценното от музиката ѝ, той я включва преработена за вокални солисти, хор и оркестър в два последващи проекта – съвместната опера-балет „Млада“ (1872) и неговата комична опера „Сорочински панаир“ (1880). Приживе Мусоргски не чува симфоничната картина изпълнена. Пет години след смъртта му, през 1886 Николай Римски-Корсаков публикува „Нощ на голия връх“ като „фантазия за оркестър“ със своя оркестрация, основана на последната версия на музиката на Мусоргски за „Сорочински панаир“. След представянето ѝ на Световното изложение в Париж през 1899 този неин вариант е смятан за финалната версия на Мусоргски в продължение на 70 години. По-късно музиката добива голяма популярност и с анимационния филм на Уолт Дисни „Фантазия“ (1940), с аранжимент от Леополд Стоковски върху версията на Римски-Корсаков. Според различни изследователи оригиналната партитура на симфоничната картина „Нощ на голия връх“ прозвучава еднократно във Филхармоничното общество в Санкт Петербург, после тя е пренесена от диригента Николай Малко на Запад и е била изпълнена в Англия през 1932, а на следваща година и в други страни, но реално остава непозната до публикуването ѝ през 1967, 100 години след завършването ѝ от Мусоргски.

текст – Елисавета Вълчинова-Чендова